Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— Да, Кеселмайер, заклевам ви... малко, дреболия! Нужно е само да направя тук-там някои погашения и срочни плащания, за да възстановя респекта и търпението... Подкрепете ме и ще направите едра сделка! Както казах, много работи са висещи. Всичко ще тръгне на добре... Знаете, че съм пъргав и находчив...
— Не, драги, вие сте глупак и дръвник! Бихте ли имали преголямата добрина да ми кажете къде ще приложите сега вашата находчивост? Може би ще намерите някъде по широкия свят банка, която ще сложи на масата ви поне един сребърен грош? Или още някой тъст?... Ах, не... Вие отдавна нанесохте главния си удар. Подобни работи не се повтарят. Заслужавате уважение! Да, признавам напълно.
— Поврага, говорете малко по-тихо...
— Вие сте глупак! Пъргав и находчив.... да, но винаги в полза на други хора. Вие сте безскрупулен, до въпреки това не сте извлекли облаги. Вършихте мошеничества, изнудихте капитал само за да ми плащате шестнадесет вместо дванадесет процента. Пратихте по дяволите цялата си честност, без да имате дори най-нищожна полза от това. Имате съвест на касапско куче, а сте несретник, глупак, беден шут! Има такива хора, те са във висша, висша степен забавни!... Защо собствено толкова се страхувате да се обърнете накрая с цялата тая история към въпросния човек? Защото не се чувствувате много спокоен ли? Защото тогава, преди четири години, не всичко беше в ред ли? Не всичко стана съвсем почтено, а? Да не се плашите, че известни неща...
— Добре, Кеселмайер, ще пиша. Ами ако откаже? Ако ме остави да рухна?
— О... аха! Тогава ще направим малък банкрут, във висша степен забавно банкрутче, драги! Това няма да ме засегне никак, ни най-малко! Лично аз горе-долу съм си изкарал парите от лихвите, които вие сегиз-тогиз успявахте да посъберете... а при разпродажбата на имуществото ви ще имам предимство, драги... И ще видите, че няма да остана с празни ръце. Осведомен съм какво имате в къщата си, уважаеми! Списъкът на инвентара отдавна е в джоба ми… Аха! Ще се погрижа да не бъдат укрити нито сребърната хлебна кошничка, нито някой пеньоар...
— Кеселмайер, вие сте яли на трапезата ми...
— Оставете ме на мира с вашата трапеза! След една седмица ще дойда за отговор. Отивам си пеша в града, малко движение ще ми се отрази страшно добре. Сбогом, драги! Останете със здраве...
И господин Кеселмайер като че си тръгна; да, отиде си. Тя долови неговите странни, повлекливи стъпки по коридора и мислено го видя как гребе с ръце във въздуха...
Когато господин Грюнлих влезе в цветарника, там стоеше Тони с месинговата лейка в ръка и го гледаше в очите.
— Какво стоиш... какво си облещила очи... — извика той, като разкри зъбите си, описа с ръце неопределени движения във въздуха и залюля насам-натам горната половина на тялото си.
Розовото му лице не притежаваше способността да пребледнее напълно. То се покри с червени петна като у болен от скарлатина.
ГЛАВА СЕДМА
Консул Йохан Буденброк пристигна във вилата към два часа след пладне; облечен в сива пътнишка горна дреха, той влезе в салона на Грюнлихови и прегърна дъщеря си с известна болезнена сърдечност. Беше бледен и изглеждаше състарен. Малките му очи лежаха дълбоко в орбитите, носът му изпъкваше остър и голям между хлътналите бузи, а устните му като че бяха станали по-тесни. По-рано брадата му представляваше две къдрави ивици, които се спускаха от слепоочията до средата на бузите, сега обаче тя растеше по шията му, под брадичката и долната челюст, полузакрита от коравата яка и високата вратовръзка, и беше посивяла като косата на главата.
Консулът бе прекарал тежки и съсипателни дни. Томас беше получил белодробен кръвоизлив и господин ван дер Келен уведоми писмено бащата за премеждието. Той бе оставил търговските работи в сигурните ръце на своя прокурист и бе заминал веднага по най-късия път за Амстердам. Бе се оказало, че заболяването на неговия син не представлява непосредствена опасност, но безусловно, целесъобразно било болният да промени климата, като отиде на юг, в Южна Франция; и тъй като по една благоприятна случайност било решено от по-рано синът на шефа също да замине на почивка, двамината млади хора заминаха заедно за По веднага след като Томас беше в състояние да пътува.
Едвам завърнал се у дома, бе го сполетял онзи удар, който за миг разтърси предприятието до основите му — онзи банкрут в Бремен, при който той загуби наведнъж 80 000 марки. От какво? Тъй като купувачите бяха преустановили плащанията си, полиците, теглени и шконтирани на името „Братя Вестфал“, бяха се върнали във фирмата. Покритие не липсваше и фирмата показа какво можеше, какво можеше да стори веднага, без колебание и затруднение. Това обаче не попречи консулът да изпита цялата оная студенина, въздържаност и недоверие, пораждани обикновено от подобно премеждие, от подобно накърнение на оборотния капитал, у банки, „приятели“ и чуждестранни фирми.