Другият [bg]

— Търся с какво да си запълвам времето.

— Веднага ще ти го запълня. — Тя посочи купчината доклади до компютъра.

— Ще го отложим за друг път, става ли?

— Съжалявам за случилото си. Всички съжаляваме.

— Благодаря.

Той се приближи до бюрото на диспечера и поиска от Санди ключа за стаята, в която се съхраняваха доказателствата. Тя му го даде веднага, без да отмести поглед от списанието. На кука до вратата на помещението бяха окачени клипборд и химикалка. Ралф се поколеба дали да не пропусне регистрацията, после обаче вписа името си, датата и часа — 15.30. Всъщност нямаше избор, след като и двете жени знаеха, че е тук и каква е целта на посещението му. Ако някой се поинтересуваше какво е искал да разгледа, щеше да каже самата истина. В крайна сметка беше временно отстранен, не уволнен.

Стаята беше голяма колкото дрешник и вътре беше горещо и задушно. Флуоресцентните лампи на тавана примигваха. Също като стария компютър и те плачеха да бъдат подменени. Благодарение на субсидията от федералното правителство полицаите на Флинт Сити бяха отлично въоръжени. Голямо чудо, че компютрите и мебелировката се разпадаха — важните клечки не се интересуваха от тия подробности.

Ако убийството на Франк Питърсън беше извършено по времето, когато Ралф постъпи в полицията, в помещението щяха да се съхраняват четири (може би дори шест) кашона с доказателства по случая с Мейтланд, но след изобретяването на компютрите необходимостта от големи складови помещения беше отпаднала и днес тук имаше само два кашона, плюс сандъчето с инструменти, намерено в буса и съдържащо обичайните гаечни ключове, чукове и отвертки. Отпечатъците на Тери не бяха открити нито върху сандъчето, нито по инструментите. Според Ралф това означаваше, че сандъчето е било в буса от самото начало, а когато Тери е отмъкнал возилото, не си е направил труда да разгледа какво има вътре.

На единият кашон беше написано МЕЙТЛАНД ДОМ. На другия — БУС/СУБАРУ. Тъкмо този търсеше Ралф. Преряза запечатващата лента — спокойно можеше да го стори, след като Тери вече беше мъртъв.

Порови вътре, докато откри листчето хартия, което си спомняше, съхранено в прозрачен плик за веществени доказателства. Парчето хартия беше синьо и почти триъгълно. Най-отгоре с тлъсти черни букви беше написано ТОМИ И ТАП. Не се знаеше какво следва подир ТАП, защото другата част от надписа липсваше. В горния ъгъл беше нарисуван малък пай, от който се вдигаше пара. Навярно заради това Ралф беше решил, че парченцето е откъснато от меню на заведение за храна за вкъщи, макар да беше забравил тази подробност. Какво беше казала Джийни, когато разговаряха сутринта? „Вярвам, че в главата ми има още дузина мисли, подредени една след друга, макар да не го съзнавам.“ Ако беше така, той беше готов да даде куп пари, за да хване онази, криеща се зад жълтата презрамка на сутиена. Защото беше сигурен, че я има. Почти сигурен беше и в още нещо — че знае как парченцето хартия се е озовало на пода в буса. Някой беше оставял менюта под чистачките на всички превозни средства в района, където той е бил паркиран. Шофьорът (или хлапакът, който беше откраднал буса, или онзи, който го е откраднал, след като малкият го е зарязал) е откъснал менюто, вместо да вдигне чистачката, и под нея е останало триъгълното парченце хартия. Забелязал го е едва когато е потеглил. Може би се е пресегнал през сваленото стъкло, измъкнал го е и го е хвърлил на пода, вместо да го остави да отлети. Може би защото не обича да замърсява околната среда, а само да краде коли. Или пък зад него се е движела полицейска кола и не е искал да прави каквото и да било, с което да привлече вниманието. Възможно е дори да се е опитал да го изхвърли навън, обаче повей на вятъра да го е върнал в буса. Ралф беше разследвал пътни злополуки (едната с много жертви), при които това се беше случило с изхвърлена незагасена цигара.