Другият [bg]

— Какъв абсурд!

— Такива са правилата. Нямам представа кого ще прикрепи Гелър към Юн — Джак Хоскинс е в отпуск, а Бетси Ригинс всеки момент ще роди първото си дете, — но все ще намери някого. Всъщност след смъртта на Мейтланд разследването приключи. Остава да запълним някои празноти, тоест да добавим липсваща информация.

— Тъкмо това е много важно! — отсече Боуган. — Ако съпругата на Мейтланд реши да заведе гражданско дело, тези резултати от ДНК пробите може би ще вразумят адвоката ѝ и той ще я посъветва да се откаже. Според мен подобно дело ще е перверзия. Мъжът ѝ е умъртвил момчето по възможно най-жестокия начин и ако тя е била в неведение за… наклонностите му… значи не го е познавала или не му е обръщала достатъчно внимание. При сексуалните садисти винаги се наблюдават издайнически признаци. Винаги! Според мен трябваше да ви връчат медал, вместо да ви отстранят от работа.

— Благодаря ви.

— Казвам, каквото мисля. Очакваме още много резултати. Желаете ли да ви държа в течение?

— Ще съм ви благодарен — каза Ралф. Гелър би могъл да прекъсне отпуска на Хоскинс, само дето този тип беше некадърник дори когато бе трезвен, което напоследък му се случваше твърде рядко.

Пъхна телефона в джоба си и довърши косенето, после завлече косачката в гаража. Докато почистваше контейнера ѝ, мислеше за друг разказ от Едгар По — за човек, зазидан във винарска изба. Не го беше чел, обаче бе гледал филма.

„В името на Бога, Монтрезор!“ — бе извикал човекът, когото зазиждаха, а неговият екзекутор беше повторил: „Да, в името на Бога.“

В случая зазижданият беше Тери Мейтланд, само че тухлите бяха ДНК и той вече беше мъртъв. Да, налице бяха противоречиви доказателства, което беше тревожно, но пък имаха ДНК само от Флинт Сити, но не и от Кап Сити. Да, върху книгата от будката за печатни издания имаше пръстови отпечатъци, обаче можеше да са поставени допълнително. Не беше лесно, както изглежда в криминалните сериали, но не бе и невъзможно.

„Ами свидетелите, Ралф? Трима преподаватели, които от години са работили заедно с Мейтланд и са го познавали отлично?“

„Не мисли за тях, а за ДНК тестовете. Солидни доказателства. Най-солидните.“

Във филма Монтрезор беше погубен от черна котка, която неволно беше зазидал заедно с жертвата си. Мяукането ѝ беше привлякло хора във винарската изба. Според Ралф котката беше само поредната метафора: гласът на гузната съвест на убиеца. Понякога обаче пурата беше само за пушене и котката — само котка. Нямаше причина непрекъснато да си спомня премрежените от наближаващата смърт очи на Тери или думите му, преди да издъхне, когато повтори, че е невинен. Както Самюълс бе изтъкнал, логично беше Мейтланд да отрече вината си, след като жена му бе коленичила до него и държеше ръката му.

Ралф седна на работния плот в бараката; беше капнал от умора, въпреки че косенето на малката морава не изискваше кой знае какви усилия. Случилото се през последните минути преди стрелбата непрекъснато го преследваше, чуваше звуци, виждаше картини. Пищенето на алармата на камарото. Лукавата гримаса на русокосата водеща, когато тя забеляза, че е ранена — може би леко, но кръвта по лицето означаваше по-висок рейтинг. Човекът с татуировки на ръцете и с белези от изгаряния по лицето. Момчето със заешката устна. Люспиците слюда, блещукащи като миниатюрно съзвездие в циментовия тротоар. Смъкнатата жълта презрамка на сутиена на непознатото момиче — този образ не му даваше покой, сякаш беше следа в друга посока, само че понякога презрамката е само презрамка.