В долината на смъртта

— Кои?

— На първо място Винету.

Червенокожият забрави сана си и подскочи изненадано.

— Винету?

— Да. По-нататък Олд Файерхенд и Сам Хокинс.

— Огнената ръка и Чи-коне? Истината ли казваш?

— Аз не лъжа. Освен това с кораба пътуват и още неколцина други прочути бели ловци.

— Каква работа имат те тук по реката?

— Искат да ме заловят.

Мохавът плъзна поглед наоколо и кимна.

— Ти говориш истината. Наложило ти се е да се скриеш тук. Разкъсващата мечка ти вярва. Но какво си им сторил, че те преследват?

— Задигнах най-голямата скъпоценност на апачите — Гълъбицата на вековната гора.

— Уф! Палома Накана?

Червенокожият изстреля тези думи с тон, изразяващ най-голямо удивление.

— Къде е? — попита.

— Тук, на лодката.

— Уф!

— Искаш ли да я видиш?

— Да.

— По-късно, след като се договорим.

Ролан разказа как марикопите потеглили към Синята вода, за да отвлекат Гълъбицата на вековната гора, ала не постигнали целта си и сключили сетне мир с апачите. Той запозна червенокожия и със сетнешните събития, доколкото сметна за необходимо.

— Апачите и марикопите са вече наблизо и отиват към Долината на смъртта — заключи разказа си. — Днес ти имаш възможност да заловиш Винету и прочутите бели ловци.

— Това аз няма да сторя — каза вождът.

— Защо?

— Разкъсващата мечка иска да има не само главатаря на апачите и белите ловци, а всички апачи и всички марикопи. Ето защо днес той ще остави малкия отряд да се изплъзне, за да може да погуби всички вкупом в Долината на смъртта.

— Много умно намислено. Съгласен съм с теб.

— И ти идваш, за да си измолиш закрилата на мохавите?

— Да.

— Ако всичко, което каза, е вярно, ще я имаш. Но сега ще дойдеш с мен при моите войни.

— Не мога да напусна лодката. Ние сме преследвани и може би още до четвърт час ще бъдем принудени да се отбраняваме срещу нашите врагове.

— Войните на мохавите чакат наблизо. След няколко минути ще бъдем при тях.

— Мога ли да ти вярвам?

— Нищо няма да ти се случи. Не ме ли последваш, Разкъсващата мечка става твой враг.

— Добре, ще дойда с теб.

Спътниците му повдигнаха възражения, ала Ролан бе радостен, че вече се е натъкнал на мохавите и заяви, че има пълно доверие на вожда. Та ето как напусна лодката и изчезна с червенокожия зад дърветата.

Ако индианецът наистина бе вождът на мохавите, то пасажерите на лодката можеха само да нарекат късмет тази неочаквана среща. В този случай биха намерили търсената защита по-бързо, отколкото някога можеха да се надяват, а и не би било необходимо вече да се страхуват от парната яхта.

Само след късо време Ролан се завърна, в негов съпровод се намираше вождът с около двадесетима свои войни — всички много добре въоръжени. Те останаха на брега на баиуто, а Ролан дойде на борда сам, физиономията му излъчваше израз на най-голямо задоволство.