Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
„Те са мъртви“ — каза си той строго. — „Те са мъртви и няма да ги върнеш, като се ослушваш непрекъснато за това ехо. По-добре се стегни, ако искаш да спечелиш Купата по куидич.“
Изправи се, лапна и последното парченце шоколад и тръгна обратно към кулата на „Грифиндор“.
Мачът между „Рейвънклоу“ и „Слидерин“ се състоя една седмица след началото на срока. Победи „Слидерин“, макар и с много малко. Според Ууд това бе добре за „Грифиндор“, който можеше да стигне до второто място, ако също успее да бие „Рейвънклоу“. Ето защо той увеличи броя на тренировките до пет на седмица. Това означава, че като се добави и упражнението за противодействие на диментори, което бе по-изтощително от шест куидични тренировки, на Хари му оставаше само една вечер в седмицата да си напише домашните. Въпреки това той не изглеждаше така напрегнат, както Хърмаяни, чиято претоварена програма все пак я бе довела до изчерпване на силите й. Всяка вечер без изключение Хърмаяни седеше в ъгъла на общата стая, разгърнала върху няколко маси учебници, диаграми по аритмантика, речници с руническо писмо, чертежи на съоръжения, с които мъгълите вдигат тежки предмети, и папка до папка с най-подробни записки. Тя вече почти не разговаряше с никого, а прекъснеха ли я, направо се сопваше.
— Как ли успява изобщо? — измърмори една вечер Рон на Хари, който тъкмо привършваше едно много трудно съчинение за неоткриваемите отрови за часа на Снейп.
Хари вдигна глава. Хърмаяни почти не се виждаше зад застрашително наклонените вече кули от книги.
— Какво да успява?
— Да посещава всичките си часове — каза Рон. — Сутринта я чух да разговаря с професор Вектор, вещицата по аритмантика. Обсъждаха вчерашния урок, но Хърмаяни няма как да е била там, след като беше с нас в часа по грижа за магически създания. А пък Ърни Макмилън каза, че не била отсъствала от нито един час по мъгълознание, при положение, че половината съвпадат с пророкуването, което тя също не пропуска.
Точно сега Хари нямаше никакво време да се занимава със загадката на невъзможната учебна програма на Хърмаяни, защото трябваше да приключи със съчинението за Снейп. След две секунди обаче пак беше прекъснат, този път от Ууд.
— Лоши новини, Хари. Току-що разговарях с професор Макгонъгол за „Светкавицата“. Тя… ъъъ… малко ме скастри. Не съм бил наясно кое е по-важно. Сигурно си е помислила, че държа повече да спечелим купата, отколкото ти да си жив и здрав. Само защото й заявих, че ми е все едно дали метлата ще те хвърли, стига преди това да си уловил снича. — Ууд клатеше глава в недоумение. — Честно ти казвам, така ми се разкрещя, като че съм казал нещо ужасно. Тогава я попитах колко дълго още ще задържи метлата… — Тук той разкриви лице и се опита да подражава на строгия глас на професор Макгонъгол: — „Колкото е необходимо, Ууд!“… Май е крайно време да си поръчаш нова метла, Хари. Попълваш талона на последната страница на _„Летящи метли“_… Можеш да си вземеш една „Нимбус две хиляди и едно“, като на Малфой…
— Не купувам нищо, което харесва Малфой! — отсече Хари.
Януари се изниза неусетно и дойде февруари, но хапещият студ не си отиде. Мачът срещу „Рейвънклоу“ наближаваше с всеки изминал ден, а Хари още не си беше поръчал метла. След всеки час по трансфигурация питаше нетърпеливо професор Макгонъгол какво става със „Светкавицата“, докато Рон надничаше нетърпеливо зад рамото му, а Хърмаяни профучаваше край тях с извърнато лице.
— Не, Потър, още не можем да ти я върнем — каза му професор Макгонъгол, когато я попита вече за дванайсети път. — Проверихме я за повечето обичайни черни магии, но професор Флитуик смята, че може да е прокълната да хвърля ездача си във въздуха. Ще те уведомя веднага, щом проверим и това. А дотогава те моля да ме оставиш на мира.
Но още по-лошото е, че уроците на Хари по противодействие срещу диментори изобщо не вървяха така добре, както очакваше. Няколко пъти поред беше успял да получи неоформена сребриста сянка, но покровителят му се оказваше твърде слаб, за да прогони диментора. Най-многото, което успяваше да стори бе да се рее като полупрозрачен облак, изчерпвайки енергията на Хари, докато той се мъчеше да го задържи там. Хари се ядосваше на себе си — чувстваше се виновен, че все още тайничко му се иска да чуе гласовете на родителите си.
— Твърде много искаш от себе си — упрекна го професор Лупин на четвъртата седмица от упражненията. — За тринайсетгодишен магьосник и мъглявият покровител е постижение. А и вече не припадаш.
— Аз очаквах, че покровителят ще се нахвърли върху диментора и ще… — каза обезкуражен Хари, — …го прогони…