Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— … от тази лаборатория на БиоТех преди пет години — говореше тя. — Рицинът е включен в списъка на Националната агенция за сигурност като токсин, използван от терористите. Представлява устойчиво смъртоносно вещество, убиващо при вдишване, поглъщане или инжектиране в кръвообращението. Точно това се е случило със сержант Ърнест Еймс от американските Военноморски сили, с полковник Луис Пауъл от американската армия, с командира на Военноморския флот Джонатан Пруит и неотдавна с генерал Кейси Фрип от американските Специални части. По неизвестни причини четиримата са били отровени вероятно със същия рицин, изчезнал от БиоТех през 2002-ра година. Който и да е причинил смъртта на тези военни, вероятно е убил и двама от технолозите в БиоТех. Дани Прайс загина в автомобилна катастрофа малко след изчезването на рицина.
Снимката на Дани Прайс накара тила на Вини да настръхне. Въобразяваше ли си, или Офелия изглеждаше точно като този човек?
Дани Прайс. Дори фамилията му бе като нейната.
Шокиран от предположението си, той чу много малко за убийството на втория лабораторен технолог, но запомни информацията, че това се е случило съвсем скоро. Убеждението, че Лия е замесена в тази история, не му позволи да чуе нито една дума повече. Можеше да го усети по езика на тялото й, както и по начина, по който тя стискаше микрофона.
Никога не му бе загатвала, че баща й е бил убит. Но очевидно е станал жертва на някакъв психопат, който сега бе взел на прицел висши офицери.
— О, човече — възкликна Хайку, неподозиращ за мислите, които препускаха в главата на Вини. — Тя е изпепеляваща, братче! Давай все така!
Обърна се да удари ръката на Вини, който припряно ровеше в джоба си за дребни. Трябваше веднага да се обади на Офелия и да разбере за какво става въпрос.
Мамка му! Ето го сега, затънал до уши в мисия, която съвсем скоро щеше да го изпрати обратно в Хаити, а неговата жена бе замесена в скандал с убийства. Преброи монетите в дланта си. Имаше двадесет и шест цента.
— Да тръгваме, момчета! — извика глас в края на коридора. — Чака ни работа.
Вини изруга на глас. Сграбчи бързо раницата си и погледна с копнеж телефона.
Имаше моменти, когато наистина мразеше да бъде тюлен, и това беше един от тях.
По дяволите, той дори не взе колата си от машината за безалкохолно!
Бъз Ритър знаеше, че времето наближава. Той разчиташе на това и пресмяташе колко би могъл да спечели този път.
Мобилният му телефон започна да вибрира пет минути след емисията новини. Усмихна се самодоволно, щом разпозна номера.
— Ритър слуша — измърмори в слушалката.
— Видя ли новините по Десети канал?
— Да, гледах ги — отвърна Ритър.
Не беше ни най-малко притеснен. С убийството на Томлинсън бе премахнал последното слабо звено. Ако зависеше от него, това щеше да се случи още преди пет години.
Но човекът, който му се обаждаше, изглеждаше обзет от паника.
— Мислех, че имаш влияние в Бюрото. Сега ще ми кажеш, че не си знаел за това по-рано, нали? Те са открили връзката, по дяволите!
— Предполагам, че са я открили — съгласи се Ритър, сигурен, че в момента властите не знаеха почти нищо.
— Трябва да са се натъкнали на нещо.
— Като например? — осведоми се събеседникът му.
— Каза, че този технолог от лабораторията, когото си отстранил, не ти е казал кой знае какво. Искам отговор, по дяволите!
— Няма да е лесно — каза замислено Ритър, подготвяйки го за това, към което се стремеше. — Ще трябва да разпитам повече хора.
— Не ги наранявай — помоли гласът отсреща. — Тази репортерка каза, че аз съм убил двамата химици от лабораторията. Това не ми харесва, Ритър. Знаеш, че не ми харесва.
— Понякога няма друг начин — отвърна Бъз дръзко.
— Просто… разпитай хората! Намери отговорите, но ги остави живи, за бога. Колко може да струва това?
— Петдесет хиляди — подхвърли първото хрумнало му число Ритър.
— Господи — оплака се другият. — Да не мислиш, че съм червив с пари?
— Приемаш или се отказваш?
— Ако ме хванат — заплаши го събеседникът му, — ще направя всичко възможно и ти да потънеш с мен.
Ритър се усмихна.
— Едва ли — каза той и изпука ставите на пръстите си.
Неловкото мълчание свърши.
— Петдесет хиляди долара — съгласи се пораженчески гласът. — Ще ти ги изплатя както преди.
Джо се бе прибрал преди нея, както можеше да се съди по джипа, паркиран на алеята пред къщата му. Пени влезе вкъщи, нетърпелива да се приведе в спретнат вид, преди той да дойде. За свое удивление го намери да седи в хола й.