Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Как влезе? — попита го озадачена и малко изненадана, че той би направил подобно нещо.
Мъжът я изгледа смръщено.
— Пени, задният вход беше отключен — каза й едновременно с неодобрение и загриженост.
— Сигурен ли си? — попита тя и отиде до вратата, за да провери. — О, да, наистина.
Джо се изправи. Носеше шарена блуза и обикновени каубойски ботуши. Сърцето й запрепуска лудо, щом се приближи до нея.
— Помислих, че някой може да е влязъл с взлом, но не виждам никакви следи от подобно нещо.
— Ти… провери ли горе? — попита тя, разсеяна от носещия се от него приятен аромат.
Бе успял да си вземе душ. Не беше честно.
— Не — призна той. — Но не съм чул нищо.
— Може би трябва да проверим все пак.
— Разбира се — отправи й подканваща усмивка и безпокойството й изчезна, щом си даде сметка, че няма да останат в гостната дори да хапнат.
— Искам първо да се преоблека и да пооправя грима си — примоли се Пени.
— И така изглеждаш добре.
— В тази стара униформа?
Младата жена се отскубна, надявайки се на известна преднина. Джо я подгони. Тя избухна в смях, докато тичаше безгрижно пред него. Никога досега не се бе чувствала така.
Един бърз поглед към кабинета я накара да спре на място. Тръгна в обратната посока и се приближи към отворената врата с изумление и нарастващ ужас. В стаята цареше пълна бъркотия, чекмеджетата бяха оставени отворени, а документи и папки бяха разхвърляни навсякъде.
— О, боже… — промърмори притеснено.
Джо постави ръце на раменете й и тя се отпусна върху гърдите му.
— Не мисля, че Офелия е направила това — каза замислено.
— Трябва да се обадим на Хана — съгласи се той.
Не останаха сами чак до десет часа вечерта. Къщата бе проверена за отпечатъци и евентуален материал за ДНК анализ. Но неканеният гост, който и да беше той, бе повече от добър крадец. Беше оставил след себе си много малко неща, които биха могли да подскажат самоличността му. Дали бе открил онова, което бе търсил, можеше само да се предполага.
Хана, която не знаеше, че щатската полиция е оттеглила охраната, се обади бясна на Макколи само за да чуе от него, че хората му имат прекалено много работа, за да се суетят около сестрите Прайс. Те биха могли да си наемат бодигардове.
Пени бе уверила агента на ФБР, че всичко ще бъде наред. Джо щеше да прекарва нощите у тях. Бе успяла да го съобщи, без да се изчерви дори когато Хана бе измърморила многозначително: «О, наистина ли?»
Но тогава Джо не беше там. Той бе отскочил до дома си, за да донесе полуавтоматична пушка МР5, която пъхна под леглото й. Въпреки че нямаше полицейска охрана, а в къщата й някой беше влизал с взлом, Пени никога през живота си не се бе чувствала по-сигурна.
Но когато излезе изпод душа, облечена в копринен комбинезон, и бе открила Джо сгушен върху дивана й без никаква дреха върху себе си, бе принудена да признае, че я обзема внезапно чувство на тревожност. Обграден от възглавници във формата на цветя, той я дръпна така безмилостно, мъжествено и силно, че за момент й се стори, че мечтата на лошото момиче у нея най-сетне се е сбъднала.
Той се усмихна иронично на облеклото й.
— Нека да позная. Офелия ти е дала това.
— Виж, не разваляй момента — предупреди го тя. — Аз съм начинаеща в съблазняването, така че ще трябва да потърпиш. — Отиде до бюрото си, за да запали свещите с аромат на рози — нещо, което се оказа почти невъзможно поради треперещите й пръсти.
Той седна, когато тя се доближи до леглото, и без предупреждение се хвърли върху нея.
Пени се намери легнала по гръб. Здравото му топло тяло я притискаше към чистите чаршафи.
— Не е нужно да ме съблазняваш — уведоми я с дрезгав глас. — Мислите за теб ме обсебват вече цяла седмица. Тази вечер — добави със странен блясък в тъмнозелените си очи — е време да получа своето.
Разтърсиха я горещи тръпки. Магнетичното му влияние върху нея беше много силно — можеше да го усети дълбоко в себе си. Но той е просто обсебен, напомни си тя, а това е временно.
Дъхът му бе топъл и сладък. Той целуваше бузите, брадичката, носа и най-сетне устните й с бавни вълнообразни движения на езика, които продължаваха и продължаваха, като караха сърцето й да препуска, загрявайки я отвътре навън, така че се топеше като свещите върху бюрото.
Той й се наслаждаваше, караше я да се чувства специална, неповторима, единствената жена на света. Половин час по-късно се усмихна с хищническо задоволство, докато тя стенеше, мяташе се, дишаше тежко и блещукаше от бликналата от страстта пот.