Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Съжалявам, но когато поиска, тя наистина може да бъде прекалено бърза. Софи, в тази рокля изглеждаш малко бледа. Не бива да носиш жълто. На Алекс то й стои добре, но ти имаш нужда от друг цвят. Алекс, нямаш ли нещо да речем в бледорозово?
Алекс имаше три розови рокли. Така че след петнадесет минути графинята вече спеше следобедния си сън, розовата рокля бе предадена на камериерката за поправка, а Софи, застанала насред спалнята си, оглеждаше огромния гардероб от черешово дърво, пълен с мъжки дрехи. С дрехите на Райдър. Бяха я настанили в неговата спалня. Не беше се и сетила, че ще стане така, но нямаше друг избор.
Надникна през прозореца с изглед към входната алея и видя Джеръми, който бавно куцукаше подир Синджън на връщане от конюшнята. Тя забави стъпка и тръгна редом с него. Той оживено й говореше и размахваше ръце, точно като баща си, а Синджън внимателно слушаше и от време на време кимаше с глава. Софи почувства прилив на благодарност. Късно следобед слънцето се беше показало и сега блестеше над тучните зелени ливади, обсипани с цветя. И макар да ги нямаше пищните багри на Ямайка, гледката беше прекрасна. Софи се зачуди къде ли държат голите гръцки статуи — очакваше прозорците на Райдър да гледат право към тях. Обиколи стаята, заотваря чекмеджетата на гардероба и откри бельото си до неговото. Това я обърка и изплаши. Много внимателно затвори чекмеджето, легна по гръб на кревата и се загледа в тавана.
Денят бе ветровит и студен, въздухът направо тежеше от влага. Софи скочи от Лила, кобилата, която й беше предоставил графът, привърза я за един тисов клон и се доближи до ръба на скалата. Плажът бе покрит с изхвърлени от вълните парчета дърво, с изсъхнали водорасли, с огромни камъни и много тъмен пясък, който изглеждаше мокър и студен. Още не можеше да привикне към климата. Непрекъснато й беше студено. Обгърна раменете си с ръце и дълго стоя така, неподвижна. Дивата гледка в краката й я омайваше, а вятърът развяваше косите й, измъкнали се изпод панделката на тила.
Синджън й беше казала, че някога графът обичал да идва тук, за да размишлява. Но откакто се оженил за Алекс, беше добавила зълва й със закачлив блясък в сините си шербруковски очи, ходел там все по-рядко, а откак признал Алекс за съпруга, кракът му вече не стъпвал там.
Това беше добре дошло за Софи, която обичаше да се усамотява на пустата скала и да съзерцава бушуващите води. През последната седмица бе прекарала тук доста време, даден от езика на лейди Лидия и от любопитните очи в Нортклиф Хауз.
Седна на един камък и приглади амазонката на коленете си. Изведнъж кобилата й изцвили и Софи вдигна очи. Някакъв човек яздеше към нея. Не беше графът, не беше и Синджън, която често се отбиваше и просто присядаше в краката й, без да досажда. Беше някакъв мъж, когото бе срещнала в селото преди няколко дни. Ако си спомняше добре, казваше се сър Робърт Пикринг — към тридесет и пет годишен, женен, баща на пет дъщери. Похотливият поглед, който й хвърли, когато Алекс ги запозна, напомни на Софи за лорд Дейвид Локридж, и още тогава й стана неприятен. А появата му на шербрукска земя засили това чувство. Познаваше този тип мъже и се приготви за отбрана.
Сър Робърт слезе от коня, пристъпи, надвеси се над нея с ръце на хълбоците и се усмихна:
— Казаха ми, че ще ви намеря тук. Навярно си спомняте за мен. Всъщност, сигурен съм, че ме помните — жените никога не забравят мъже, които са ги оглеждали така, както аз ви гледах онзи ден.
Да, тя добре познаваше този тип мъже. Хвърли му небрежен поглед и се прозя.
— Тази земя е на Шербрукови и настоявам веднага да се махнете. Изобщо не си спомням кой бяхте, а и нямам представа защо би трябвало да си спомням.
Ядоса го и това й хареса. Отново се прозя.
— Казвам се сър Робърт Пикринг и нямам никакво намерение да си тръгвам. Трябва да поговоря с вас. Дойдох тук да ви намеря и да се споразумеем. Из цялата околност се разправя как някакво си момиче пристигнало от Ямайка със сакатия си брат и успяло да влезе под кожата на графа. Това, разбира се, никак не е трудно, защото мозъкът му е зает единствено с новата му жена. Говори се също, че лейди Лидия изобщо избягва да остава в една и съща стая с вас. Но когато Райдър се върне, с всичко това ще се свърши — той няма да ви позволи да останете тук и ще бъдете разобличена. Райдър е дискретен, той никога няма да ви подслони в дома си. И вероятно ще се вбеси, задето сте дръзнали да дойдете тук. Но вие сте едно много хубаво момиче и аз съм готов да се погрижа за вас и за куцото момче. Трябва само веднага да напуснете Нортклиф Хол. Ще ви настаня в една къщичка на няколко мили оттук…