Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Клайд си играеше със завивките, очевидно чудейки се какво да каже. Подутите му пръсти бяха превързани, но явно състоянието им се подобряваше, повлияно от миризливите лапи на лекаря.
Хасан погледна съчувствено приятелите си и отиде в съседната стая, за да им даде възможност да си поприказват насаме. Вратата се затвори и настъпи тишина.
Дрейк знаеше какво предстои, но остана на мястото си в очакване, вместо да избяга, както му казваха инстинктите. Дължеше на Клайд поне това. Беше време да се изправи срещу някои неприятни истини и да спре да се тормози за неща, които не може да промени.
— Ами лейди Калиста? — попита най-после смело Клайд, този път на английски.
Дрейк се изправи и вестникът падна от скута му. Започна да крачи напред-назад. Отвърна на същия език:
— Какво за нея? Аз й дадох възможност и тя направи своя избор.
— А беше ли честно от твоя страна да й налагаш тя да направи избора? Кажи ми: какво би направил ти, ако Калиста те принуди да избираш между баща си и нея?
Дрейк се обърна рязко.
— Баща ми е мъртъв заради нейния!
— А ти си мъжът, когото тя обича, пак заради него.
Дрейк въздъхна и отстъпи назад.
Клайд се изправи с усилие и се олюля. Но после застана твърдо на краката си, сякаш знаеше, че Дрейк сега има нужда от него повече от всякога — от онази тъмна, влажна нощ преди повече от двайсет години, когато се срещнаха за първи път.
— Да, Хенри Стантън причини на теб и баща ти непоправими злини. Но съдейки по това, което видях, той е прекарал всички тези години в опити да компенсира злото. Помисли, Дрейк. Щеше ли да бъдеш толкова умен, толкова силен и толкова почтен, ако не беше израснал така, както израсна? Тези, които живеят с огъня, неизбежно се закаляват.
Дрейк поклати глава, неспособен да разбере логиката на Клайд.
Но Клайд продължи тихо:
— С малки изключения, благородниците земевладелци в Англия са егоисти и използвачи. Колко от тях биха рискували живота си — като теб, — за да работят за промяната в живота на всички англичани?
Дрейк сви рамене.
— Някои от тях вече са го направили.
— Съвсем малко. Може би баща ти щеше да успее да те предпази от всички изкушения, с които се сблъскват младите лордове в тази страна, но арогантността води до нова арогантност. От това, което си ми казал за него, той е бил толкова влюбен в майката на Калиста, колкото си ти в дъщеря й.
Дрейк отвори уста, за да отрече, но Клайд вдигна ръка.
— Факт, който съвсем наскоро ще си признаеш, сигурен съм в това. Не разбираш ли, Дрейк, че баща ти никога нямаше да приеме брака й с Хенри? В това отношение, страховете на Хенри са били оправдани.
Дрейк отново започна да крачи.
— Говориш така, сякаш трябва да коленича и да благодаря на Стантън.
— Не, разбира се, че не. Но използвай силните си страни, които Господ милосърдно ти е дал, за доброто, за което са предназначени. — Клайд сложи ръка на рамото на младия мъж, когото очевидно обичаше като роден син. — Или може би ще ме разбереш по-добре, ако използвам думите на един от най-големите английски умове: „Милостта е присъща на истинския благородник.“
— Шекспир — каза тихо Дрейк.
Двамата се гледаха известно време. През онези дълги години в затвора знанията на Клайд бяха единственото спасение за Дрейк Дължеше познанията си по латински, литература и други науки единствено на този сърдит монах.
Дрейк въздъхна дълбоко.
— Ще помисля над това, но то е единственото, което мога да обещая.
Подутото лице на Клайд се успокои и той енергично се зае да опакова нещата си. Дрейк се надвеси над него.
— Сигурен ли си, че се чувстваш достатъчно добре, за да си тръгнеш?
— Колкото съм сигурен, че няма да те пусна да отидеш в онази бърлога на безчестието сам. — Клайд решително затвори чантата си.
Дрейк се изсмя с онзи богат, басов смях, който малцина бяха чували.
— Достатъчно съм голям, за да мога да вляза в игрален дом без придружител.
— Какво общо има тук възрастта? Аз лично смятам, че и аз не съм достатъчно стар, за да присъствам на подобна проява на човешката алчност и скъперничество.
Дрейк отвори вратата пред стария си приятел.
— Води ме, учителю.
Хасан се втренчи в Клайд и стана.
— Отивай си, щом искаш, твърдоглав английски глупако. Но няма да ме молиш да те превързвам отново, когато раните ти се отворят.
— Няма. — Клайд се загледа в Хасан и бръкна в джоба си. Сложи няколко монети на масата, но Хасан ги събори на пода.
— Обиждаш ме.
Клайд с неохота взе парите, които Хасан събра и му подаде.