Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Още на колене, Маскул усети нечие присъствие зад себе си. Обърна се бързо и видя един мъж, но не се изправи веднага.
— Още един фейн умря — отбеляза новодошлият със сериозен, беззвучен и благовъзпитан глас.
Маскул стана.
Мъжът беше нисък и набит, ала изглеждаше физически изтощен. На челото си нямаше органи, които да го загрозяват. Беше на средна възраст. Изражението му беше енергично и с доста груби черти, но сякаш облагородено от трудния и аскетичен живот. Зачервените му очи се взираха напрегнато и озадачено, като че ли зад челото му се таеше някаква неразрешима дилема. Нямаше брада, а косата на главата му беше късо подстригана и гъста; веждите — дебели. Облечен беше с черна роба без ръкави и държеше дълъг жезъл в ръка. От него се носеше привлекателен лъх на чистота и строгост.
— Всички стигат дотук, за да умрат — продължи той безстрастно, като прокарваше замислено ръка по бузите и брадичката си. — Идват от Матерпле, където живеят до невъобразима старост. Отчасти поради тази причина, отчасти поради самопораждането си, те се смятат за любимите чеда на Фейснай. Но щом тръгнат да го търсят и се доберат дотук, веднага умират.
— Този е последният от расата им — отвърна Маскул. — Но с кого говоря?
— Аз съм Корпанг — отвърна той и на свой ред попита: — Ами ти кой си? Откъде идваш и какво дириш тук?
— Името ми е Маскул. Домът ми е на другия край на вселената. Дойдох заедно с Лехалфе, който лежи тук.
— Един човек не би придружил фейн просто от приятелски чувства — забеляза Корпанг. — Какво търсиш в Треал?
— Значи тук наистина е Треал?
— Да.
Маскул мълчеше.
Корпанг огледа лицето му с малко нахално любопитство.
— Не знаеш или просто се прикриваш, Маскул?
— Дойдох на тази планета, за да задавам въпроси, а не да давам отговори.
Безмълвието наоколо беше угнетяващо. Въздухът не трепваше, нито долиташе звук. Гласовете им се снижиха, сякаш се намираха в катедрала.
— Да остана ли или се отказваш от компанията ми? — попита Корпанг.
— Бива, стига да се съобразяваш с настроението ми и да не говорим повече за мен.
— Трябва да ми кажеш поне докъде искаш да отидеш — усмихна се Корпанг.
— Първо ще видя тая страна и после ще се отправя към Личсторм.
— Мога да те разведа, ако искаш да разгледаш най-интересните забележителности — предложи Корпанг. — Да тръгваме.
— Първо да изпълним дълга си и да заровим тялото на мъртвия, ако може.
— Обърни се! — изкомандва Корпанг.
Маскул погледна назад — тялото на Лехалфе беше изчезнало.
— Какво означава това, какво стана? — смая се той.
— Тялото се върна там, откъдето е дошло. Не можеше да остане тук и затова изчезна, така че няма нужда от погребение.
— Какво излиза, че фейнът беше илюзия?
— В никакъв случай.
— Я набързо ми обясни какво се случи — помоли Маскул. — Май започвам да полудявам.
— Няма нищо толкова непонятно, само ме изслушай спокойно. Телом и духом фейнът принадлежи на външния видим свят — на Фейснай Подземният свят не принадлежи на Фейснай, а на Тхир, и създанията на Фейснай не могат да понасят да дишат въздуха му. Това се отнася както за телата, така и за най-дребните частици. Ето защо фейнът се разтвори в Нищото.
— Нима и двамата с теб не принадлежим също на външния свят? — удиви се Маскул.
— Ние сме част и от трите свята — успокои го Корпанг.
— Какви три свята? За какво говориш?
— Съществуват три свята — сдържано обясни Корпанг.
— Първият принадлежи на Фейснай, вторият — на Амфуз, а третият — на Тхир.
— Това са просто имена. По какво се различават помежду си трите свята?
Корпанг прокара ръка по челото си.
— Да поговорим пътьом. За мене е истинско мъчение да стоя неподвижно.
Все още слисан от тайнственото изчезване на тялото, Маскул отново огледа предишното му място. Едва успя да откъсне очи, толкова беше удивен. Реши се да тръгне чак след като Корпанг го извика за втори път.
Те поеха в посока от скалистия зид през осветената от въздуха равнина към най-близките дървета. Приглушената светлина, която не оставяше сенки, скалистите сивкави стрели, побити в черния кехлибар на земната твърд, фантасмагоричните дървета и безнебието, мъртвешката тишина и съзнанието, че е под земята — всичко предразполагаше съзнанието на Маскул към мистицизъм и той с известно нетърпение се приготви да чуе разказа на Корпанг за чудесата на новата страна. Вече започваше да схваща, че реалността на външния свят е съвсем различна от тази тук.
— Защо са различни трите свята? — върна се към последния си въпрос Маскул.