Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Но животът беше много по-лесен, когато Питър бе анонимен в мрежата.
Като Лок обаче пишеше, подобно на държавник, безпристрастни есета за проблеми, с каквито се сблъскваха различни нации и различни райони. „Лок“ никога не пишеше директно срещу Китай, просто приемаше за даденост, че ще има още едно нашествие, и съветваше да се избягват дългосрочни инвестиции в държави, които са вероятни мишени.
Работата беше тежка, защото всяко есе трябваше да бъде интересно, оригинално, важно. В противен случай никой нямаше да му обърне внимание. Налагаше му се да се уверява, че не звучи като хлапе, яхнало дървено конче, или по-скоро както звучеше баща му, когато започна да декламира своите теории за групова лоялност и характер пред Димак.
Все пак не можеше да отрече, че баща му донякъде е прав. Хегемонът спря да работи за миг и осъзна колко лесно Лок и Демостен — и, следователно, самият Питър Уигин — биха могли да станат отначало дразнители, а накрая за посмешище.
Баща му наричаше този процес „застояване“ и правеше различни предложения за теми на есета, някои от които Питър използваше. Колкото до това какво правят родителите му през деня, когато не четат негови есета и не ги коментират, откривайки грешки — ами… той нямаше представа.
Навярно майка му бе намерила нечия стая за чистене.
Граф спря в станцията веднъж и само за малко, после се върна на Земята със същата совалка, която го беше довела. Не се върна три седмици, за които Питър написа почти четирийсет есета. Всичките бяха публикувани на много места и макар повечето от тях да бяха от Лок, както обикновено, най-четени бяха тези от Демостен.
Когато Граф се завърна, ги покани в личната си квартира, където не бе дискутирано нищо важно. Ако някой зачекнеше темата за положението в момента, Граф прекъсваше разговора с наливане на вода или с виц, който рядко беше смешен.
Питър се учуди, че Граф не може да разчита на сигурността в собствената си квартира. Но очевидно не беше така, защото след вечеря ги покани на разходка. Бързо ги изведе от познатите им коридори и те го последваха в един от служебните входове. Объркаха се почти веднага, а когато Граф отвори някаква врата и ги поведе по широк перваз над вентилационна шахта, бяха загубили всяко усещане за посока с изключение, разбира се, на посоката „надолу“.
Вентилационната шахта водеше „надолу“ дълго време.
— Това място е от важно историческо значение — обясни Граф. — Макар малко от нас да го знаят.
— Аха — досети се бащата.
Питър също.
— Ахил е бил тук — каза той.
— Това е мястото — потвърди Граф, — където Бийн и неговите приятели изиграха Ахил. Ахил мислеше, че ще убие Бийн тук, но вместо това Бийн го хвана във веригите, окачени в шахтата. Можеше да убие Ахил. Неговите приятели му препоръчвали да го стори.
— Кои са били приятелите? — попита Тереза.
— Той никога не ми каза, но това не е изненада, защото аз никога не го попитах. Мислех, че ще е по-мъдро, ако няма никакъв запис, дори в главата ми, на това кои други деца са били там и са станали свидетели на унижението и безпомощността на Ахил.
— Това не би имало никакво значение, ако той просто беше убил Ахил. Нямаше да има никакви убийства.
— Но вие разбирате, че ако Ахил бе умрял, аз щях да попитам за тези имена и на Бийн нямаше да бъде позволено да остане във Военното училище. Навярно щяхме да загубим войната, защото Ендър разчиташе прекалено много на Бийн.
— Вие позволихте на Ендър да остане, след като уби едно момче — отбеляза Питър.
— Момчето умря по случайност — отвърна министърът, — докато Ендър се защитаваше.
— Защитавал е себе си, защото вие сте го оставил сам — укори го Майката.
— Вече бях съден по тези обвинения и бях оправдан.
— Но бяхте помолен да подадете оставка — напомни му госпожа Уигин.
— Обаче тогава ми бе даден много по-високия пост на министър на колонизацията. Нека не се ровим в миналото. Бийн хвана Ахил тук не за да го убие, а за да го принуди да си признае. Той си призна, много убедително, и понеже аз чух да го прави, също съм в неговия списък на смъртта.
— Тогава защо сте все още жив? — попита Питър.
— Защото, противно на широко разпространеното вярване, Ахил не е гений и прави грешки. Възможностите му не са неограничени, а силата му може да бъде блокирана. Той не знае всичко. Не е планирал всичко. Мисля, че през половината от времето си той импровизира, поставя се на пътя на възможността и я сграбчва, когато я види.
— Ако той не е гений, защо тогава продължава да побеждава гении?