Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Катон поне я защитаваше пред хората. И сигурно сурово щеше да се разправи с „търсача на вещици“. Селото никога нямаше отново да поеме правосъдието в свои ръце. Фийби потърси успокоение в тази мисъл, но усещането, че е предадена, беше също толкова остро, колкото и иглите на „търсача“. Хора, на които беше помагала, хора, които смяташе за свои приятели, се бяха обърнали срещу нея със сляпа отмъстителност. Още чувстваше ръцете им, докато й връзваха китките. Много време щеше да мине, преди да забрави… много време, преди отново да иде сред тях с предишното доверие.
Накрая, след като даде отсечени заповеди на кавалериста, който държеше викария, Катон се качи на коня си. Раменете на викария хлътнаха; главата му клюмна на гърдите, когато кавалеристът го поведе. Джайлс също се качи на коня си. Катон вдигна ръка, облечена в ръкавица, и даде сигнал за тръгване.
Фийби наблюдаваше как кавалкадата се изкачва по склона с лорд Гранвил, яздещ начело. Очите й засмъдяха и тя се извърна от прозореца с безпомощен жест. Толкова и успя да му се покаже красива и дръзка…
15
— Тази война вече не е срещу съветниците на краля — заяви Кромуел. — Тя започна заради тях. Преди пет години вярвахме, че щом кралят се освободи от егоистите, които му дават лоши съвети, ще започне да управлява в името на истината и справедливостта. Но всички знаем, че вече не воюваме за това.
Думите излитаха от устата му, придружени с пръски слюнка, и той спря, за да отпие от чашата си с вино. Никой не го прекъсна.
— Воюваме заради самия крал — продължи той, след като остави небрежно чашата на масата. — Кралят никога няма да управлява справедливо. Той винаги ще се обгражда с мъже, чиито съвети иска да чува. Никога няма да се отклони от убеждението си, че има божествено право да управлява и че всички, които се усъмнят в това право, са предатели и мястото им е в ада.
Той огледа втренчено мрачните лица, насядали около дългата маса във фермерската къща. Погледът му се спря на едно лице.
— Гранвил, още ли смяташ, че задачата ни в тази война е да върнем един реформиран крал на престола, който той е обезчестил? Трябва ли още веднъж да му дадем правото да управлява поданиците, които третира и винаги е третирал с такова неуважение?
Тонът му беше горчив и сърдит.
Катон вдигна глава и обърна съсредоточения си поглед към главнокомандващия.
— Може би все още храня надежди, че кралят може да бъде вразумен — изрече той бавно, с почти отсъстващ тон. — Вероятно това са глупави надежди, но ще ги поддържам, докато мога.
Разнесе се ропот, чуха се противоречиви възклицания. Вече зачервеното лице на Кромуел потъмня.
— Ако не си с нас, си против нас — заяви той. Катон поклати глава с пренебрежително изражение.
— Знаеш, че не е така, Оливър, и няма да спечелиш нищо, ако направиш врагове от приятелите си.
Бутна стола си назад и стана.
— Имам да командвам милиция. Ако седим така и разискваме такива въпроси, вместо да воюваме, никога няма да излезем от тази задънена улица и страната ще има основание да повярва, че нямаме интерес да приключим войната. Хората вече си шепнат, че някои от нас воюват просто заради силата и влиянието, които получаваме от войната.
Той грабна наметалото си и излезе като вихър от огромната зала, оставяйки след себе си разбунен кошер.
Катон бе говорил без обичайния си такт и напълно го съзнаваше. Кромуел навярно бе приел лично последната му забележка, но търпението на Катон вече беше изчерпано. Бе дошъл в главния щаб, след като бе изгонил викария от енорията му, не можейки да забрави образа на Фийби, очите й, пълни с болка и скръб от преживяното предателство, когато бе изливал върху нея гнева си, породен от страха. Тя изглеждаше като ранена сърна. Знаеше, че се бе държал дивашки. Бе отприщил един необуздан гняв, а толкова мразеше да излиза от кожата си. Но кой би могъл да го обвини? Кой мъж би гледал равнодушно как съпругата му бива позорно изложена на селската поляна… кой би могъл да си представил какво е щяло да й се случи?
Кой мъж със съпруга като Фийби не би подлудял, питаше се той мрачно, докато се качваше на коня си в двора пред конюшнята. Само да можеше да зачене… едно дете би я привързало на място, би обърнало мислите й към нещо друго, а не към тази безумна и импулсивна нужда да снове насам-натам из околностите и да предлага помощта си на всичко живо.
Тази мисъл му бе толкова мъчителна, че предпочете да не се съсредоточава върху нея. Достатъчно зле беше, че има под покрива си Брайън Море, чието присъствие всяка минута му напомняше какво би станало, ако Фийби излезеше безплодна.