Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Ще приемем любезната ви покана. Един-два дни отдих в лагера ви може би е най-доброто.
— Както кажете, госпожо Мейгдин — отвърна той замислено. Трудно му беше да скрие изненадата си. Особено след като току-що бе разпознал двамата мъже, мъчещи се да задържат конете си между себе си и погледа му. Тавиренска работа ли беше, че се бяха озовали тук? Странна извивка на съдбата, във всеки случай. — Май наистина ще е най-доброто.
Глава 8
Проста селянка
Лагерът бе на около левга цо-нататък, скрит надалече от пътя сред ниски гористи хълмчета зад едно поточе, не по-дълбоко от две педи. Зелени и сребристи рибки се разлетяха из плитката,вода под конските копита. Някой случаен минувач едва ли щеше да се натъкне на тях. Най-близката обитавана ферма се намираше на повече от миля оттук и Перин лично беше проверил, за да се увери, че хората в кея водят животните си на водопой другаде.
Наистина се беше старал да избегне хорското внимание, колкото е възможно, пътувайки по затънтени пътища и най-малките пътечки из околностите, когато не можеха да се придържат към лесовете. Макар че това усилие си беше напразно. Конете можеха да пасат навсякъде, където срещнеха трева, но имаха и нужда от поне малко зоб, и дори една малка войска трябваше да си купува храна, и то много. Всеки човек имаше нужда от дневна дажба включваща брашно, боб и месо. Мълвата вече сигурно се носеше из Геалдан, въпреки че с малко късмет сигурно никой не подозираше кои точно са те. Лицето на Перин се изкриви в гримаса. Досега сигурно не бяха подозирали, докато сам не си отвори устата. Все пак другояче не можеше да постъпи.
Всъщност биваците бяха три, близо един до друг и недалече от потока. Пътуваха заедно и го следваха, уж дори му се подчиняваха, но това скромно човешко множество включваше доста различия и никой не беше напълно сигурен, че другите преследват една и съща цел с неговата. Около деветстотин бойци на Крилатата гвардия бяха стъкмили готварските си огньове между редиците коневръзи сред широка ливада с посърнала кафеникава трева. Той се опита да запуши носа си пред смесените миризми на коне, мъжка пот, тор и врящо козешко — не особено приятна смесица за такъв горещ ден. Дузина конни патрули яздеха бавно в кръг по двойки — дългите им пики, увенчани с червени лентички, бяха изпънати изрядно под един и същи ъгъл — но останалите майенци бяха свалили ризниците и шлемовете си. Смъкнали връхните си дрехи и повечето без ризи, те лежаха изтегнати по постелите си или мятаха зарове, очаквайки храната. Някои поглеждаха към преминаващия Перин, неколцина зарязаха заниманията си да изгледат новодошлите със свитата му, но никой не притича на бегом — значи постовете на съгледвачите все още бяха извън стана. Малки патрули, без пики, така че да могат да виждат, без да ги забележат. Е, на това поне разчитаха.
Шепа гай-шайн шетаха сред ниските сиво-кафяви шатри на Мъдрите по обраслото с рехава горичка било на хълма над майенците. От това разстояние човешките фигури в белите роби изглеждаха безопасни, свели очи и кротки. Отблизо изглеждаха по същия начин, но все пак бяха Шайдо. Мъдрите твърдяха, че гай-шайн са си гай-шайн. Самият Перин не можеше да се довери и на един Шайдо, мернал се пред очите му. На едната страна на склона десетина Деви в кадин-сор бяха коленичили в кръг около Сюлин, най-коравата от тях въпреки бялата й коса. Тя също беше изпратила съгледвачи, жени, които можеха да се придвижват пеш също толкова бързо, колкото майенците на коне и за които беше по-вероятно да се изплъзнат незабелязани. Никоя от Мъдрите горе не беше излязла на открито, но една слабичка жена, която бъркаше с черпак големия врящ казан, се изправи, изпъна гръб и се загледа в преминаващата група на Перин. Жена със зелена копринена рокля за езда.
Той успя да види гневното изражение на лицето на Масури. На една Айез Седай не се полагаше да бърка котли, нито да изпълнява още двадесетината задачи, които Мъдрите възлагаха, на нея и Сеонид. Масури винеше за всичко това Ранд, но Ранд сега го нямаше, а Перин бе тук. Ей толкова възможност да имаше, кожата му щеше да съдере заради Ранд.
Едарра и Неварин се заизкачваха нагоре, без почти да разбъркват сухите листа, окапали по земята, въпреки дългите си поли. Сеонид ги последва, бузите й все още бяха издути. Извърна се за миг на седлото си и погледна назад към Перин. Ако можеше да се каже, че една Айез Седай е обезпокоена, точно така щеще да нарече състоянието й в този момент. Фурен и Терил я последваха навъсени.