Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Трябваше да й помогне. Това беше единственото, което можеше да измисли. Всяка минута можеше да се окаже фатална. Трябваше да се бърза. Опита се да се съсредоточи върху писмото. Не можеше да си позволи в думите му да проличи, че Кралица Калан всъщност е Майката Изповедник. Ако писмото попаднеше в лоши ръце…
Вратата изскърца и Ричард вдигна глава.
— Къде отиваш, Бердин?
— Да си намеря легло. Ще спим на смени, за да има винаги някоя от нас край теб. — Тя отпусна ръка на хълбока си, а с другата завъртя Агиела си около китката. — Научи се да се контролираш, Господарю Рал, съвсем скоро ще приемеш в леглото си новата си булка. Ще трябва да почакаш дотогава.
Ричард не можа да въздържи усмивката си. Чувството за хумор на Бердин му харесваше.
— Генерал Рейбич каза, че е оставил хиляда мъже на пост. Няма нужда…
Бердин му смигна.
— Господарю Рал, знам, че ме харесваш най-много от трите, но престани да си мислиш за задника ми, докато вървя, и се съсредоточи върху писмото си.
Вратата се затвори и Ричард захапа стъклената дръжка на писалката.
Кара сбърчи чело.
— Господарю Рал, мислиш ли, че Кралицата ще ревнува от нас?
— Че защо да ревнува от вас? — промърмори той и се почеса по тила. — Няма причина да го прави.
— Ами не мислиш ли, че сме привлекателни?
Ричард примигна насреща й и посочи вратата.
— Вие двете, заминавайте до вратата и се погрижете никой да не влиза в залата с намерение да убие вашия Господар Рал. Ако пазите тишина, като Улик и Иган, и ме оставите да пиша на спокойствие, можете да стоите от вътрешната страна. Ако не — ще пазите от външната.
Те сведоха очи, но и двете едва сдържаха усмивките си, очевидно доволни, че заяждането им най-после е предизвикало реакция от негова страна. Той си помисли, че на Морещиците вероятно им се лудува — нещо, което едва ли им се бе случвало често. Но го чакаха по-важни неща.
Погледна празния лист пред себе си и се опита да мисли през мъглата на умората. Грач отпусна косматата си ръка на крака му и се притисна в него. Ричард потопи писалката в мастилото.
„Скъпа Кралице“, започна да пише той с една ръка, докато с другата потупваше лапата на приятеля си.
Петнадесета глава
Докато все по-трудно си проправяха път през преспите, Тобайъс оглеждаше заснежения мрак.
— Сигурна ли си, че направи каквото ти заповядах?
— Да, генерале мой. Казах ти, бъдат омагьосани.
Светлините на Двореца на Изповедниците и на сградите в центъра на града отдавна се бяха изгубили в снежната виелица, дошла откъм планината, докато те слушаха как Господарят Рал поставя пред представителите на страните в Средната земя абсурдните си искания.
— Тогава къде са? Ако ги изгубиш и те замръзнат в този студ, ще бъда повече от разочарован, Лунета.
— Знам къде бъдат, генерале мой — настоя тя. — Няма да ги изгубя. — Лунета спря и навири нос, за да подуши въздуха. — Насам.
Тобайъс и Галтеро се спогледаха намръщено, след това я последваха в мрака отвъд Кралската улица. Тук-там мярваха по някой заскрежен, потънал във вихрушката силует на дворец с призрачни светлинки по него, който им помагаше да определят посоката в непрогледната иначе снежна бездна.
Някъде в далечината се чу тракане на оръжия. Явно обичайният патрул беше подсилен с доста повече войници. Преди зазоряване Д’Харанците вероятно щяха да затегнат обръча около Ейдиндрил. Така би постъпил Тобайъс на тяхно място: щеше да нанесе удар, преди противникът да има време да обмисли ходовете си за действие. Е, както и да е, той не възнамеряваше да остане в града, за да види как ще се развият събитията.
Броган издуха снега от мустаците си.
— Ти го слуша внимателно, нали?
— Да, генерале мой, но ти казах — не мога да преценя.
— Той не бъде по-различен от останалите. Сигурно нещо си се разсеяла. Знаех си, че не внимаваш. Непрекъснато се чешеше и изобщо не го слушаше.
Лунета бързо го стрелна с поглед през рамо.
— Той бъде различен. Не знам защо, но бъде различен. Никога досега не бях чувствала магия като неговата. Не мога да кажа със сигурност дали всяка дума, която изрече, е истина или лъжа, но ми се струва, че е истина. — Тя удивено поклати глава. — Мога да прониквам през прегради. Винаги съм успявала да прониквам през всякакви прегради: въздух, вода, земя, огън, лед… през всякакви. Дори през дух. Но неговата…?
Тобайъс се усмихна разсеяно. Все едно. Не му беше нужен порочният й талант, за да разбере. Вече знаеше.
Тя продължи да си мърмори колко странна била магията на Господаря Рал и как искала да избяга колкото се може по-надалеч от нея, от това място. И как кожата я сърбяла както никога преди. Той я слушаше с едно ухо. Щеше да й позволи да се махне от Ейдиндрил, но най-напред трябваше да му помогне в някои неща.