Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Всички я доловиха, когато двамата мъже, редувайки се с тежкия бивник, ускориха ритъма. Със засилването на темпото припяването утихна, но някои започнаха да тропат с крака, а пляскането ставаше все по-високо и остро. Неусетно Джондалар и Ранек увеличиха и силата заедно с ритъма и вместо съвместна работа, се получи състезание по сила и упоритост. Всеки от тях бъхтеше чукалото с такова настървение, че то отскачаше нагоре, където другият го прихващаше и отново го запокитваше надолу.
Челата им се покриха с пот, която потече по лицата и в очите им. Измокри туниките им, докато те продължаваха да се надпреварват, блъскайки все по-бързо и по-силно голямото тежко чукало в хавана, един след друг, назад-напред. Като че ли никога нямаше да спрат. Дишаха тежко, личеше че са изтощени, но не се предаваха. Никой не искаше да отстъпи пред другия създаваше се впечатление, че всеки от двамата би предпочел да умре пръв.
Айла се паникьоса. Тези двамата го даваха твърде на юруш. Хвърли тревожен поглед на Талут. Той кимна на Дануг и двамата се приближиха до упоритите мъже, които явно бяха решили да загинат.
— Време е и други да опитат! — изрева Талут като изблъска Джондалар и грабна чукалото. При повторното движение Дануг го измъкна от Ранек.
И двамата бяха така замаяни от изтощение, че едва ли съзнаваха, че състезанието им е свършило докато, дишайки тежко, се отдалечаваха олюлявайки се. Айла искаше да им се притече на помощ, но бе обзета от нерешителност. Тя разбираше, че по някакъв начин бе станала причината за тяхната борба, и че при когото от двамата да отидеше най-напред, другият щеше да се почувствува унижен. Хората от бивака също бяха разтревожени, но не бяха склонни да им предлагат помощта си. Опасяваха се, че ако изразят загрижеността си, ще признаят че състезанието между двамата е било нещо повече от игра и ще предизвикат съперничество, което никой не беше готов да приеме толкова сериозно.
Докато Джондалар и Ранек се възстановяваха, вниманието на хората се насочи към Талут и Дануг, които продължаваха да бъхтят житото, превръщайки труда в състезание — наистина приятелско, но не по-малко напрегнато. Талут се усмихваше широко на младия си двойник, докато блъскаше чукалото от бивник в хавана от копито.
Дануг със сериозно изражение го сменяше с неумолимо упорство.
— Браво, Дануг! — извика Торнек.
— Той няма никакъв шанс да спечели — отвърна му Барзек.
— Дануг е по-млад — каза Диджи. — Талут първи ще се предаде.
— Той не е толкова издръжлив, колкото Талут — противопостави се Фребек.
— Още му липсва силата на Талут, но Дануг е издръжлив — каза Ранек. Вече напълно бе възстановил нормалното си дишане и можеше да се включи в коментарите. Макар и все още изтощен, той виждаше в тяхното състезание начин да накара това, което направиха с Джондалар, да не изглежда така сериозно.
— Хайде, Дануг! — извика Друез.
— Ти можеш! — обади се Лати, обхваната от ентусиазма, макар че не беше сигурна дали е в полза на Дануг или Талут.
Изведнъж копитото се счупи от един силен удар на Дануг.
— Хайде, стига вече! — упрекна ги Нези. — Никой не ви кара да блъскате толкова силно, че да чупите хавана. Ето, че сега ни трябва нов и ми се струва, че ти, Талут, трябва да го изработиш.
— Имаш право! — каза Талут, сияейки от задоволство. — Дануг, много добре се представи. Пораснал си, докато те нямаше. Нези, виждаш ли това момче?
— Я вижте това! — каза Нези като изваждаше съдържанието на хавана. — Това зърно е смляно на прах! Аз просто го исках разтрошено. Възнамерявах да го изсуша и складирам. А това не може да се съхранява.
— Какъв вид зърно е това? Ще питам Уимез, но ми се струва, че хората на моята майка правеха нещо от стрито на прах зърно — каза Ранек. — Ще си взема от него, ако друг не го иска.
— Повечето е пшеница, но има и по малко ръж и овес. Тюли вече има достатъчно за малки самуни от смляно зърно, които всички харесват, те само трябва да се опекат. Талут искаше малко зърно, за да го смеси със скорбялата от корени на хвощ за неговата боза. Но ако желаещ, можеш да вземеш цялото количество. Изработил си си го.
— И Талут е работил за него. Ако иска, може да си вземе — рече Ранек.
— Ранек, задели си колкото искаш. Аз ще взема това, което остане — каза Талут. — Скорбялата от хвощови корени, която съм изкиснал, започва да ферментира. Не знам какво ще стане, ако изсипя това количество в нея, но би било интересно да опитам.
Айла наблюдаваше и Джондалар, и Ранек, за да се увери, че и двамата са добре. Когато видя как Джондалар свали потната си туника, наплиска се с вода и влезе в землянката, тя разбра, че му няма нищо. След това се почувства малко глупаво загдето се бе безпокоила толкова много за него. В края на краищата той бе силен, енергичен мъж и малко физическо натоварване не би навредило нито на него, нито на Ранек. Но тя отбягваше и двамата. Беше объркана от техните действия и своите чувства и и трябваше известно време за размисъл.