Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Питам Тами какво според нея се е случило с тях.
Тами потръпва и поглежда към Джейми.
— Не знам. Някой психар сигурно. Така де, какво друго? Това трябва да е. Някой, който ги е проследил от Папагала. Разбрал е къде живеят. Дебнел ги е. — Стиска здраво очи. — Направо тръпки ме побиват.
Джейми е съгласен.
— Не позволих на Тами да се доближи до апартамента си, след като откри изоставените котки. Дори преди ченгетата да намерят телата, Тами знаеше, че нещо ужасно се е случило. Просто знаеше.
— Много беше тъжно — казва Тами и обръща жален поглед към годеника си, — това с котките. Опитах се да им намеря дом, но накрая трябваше да ги оставя в приюта.
— Клей Ригинс спомена за някакво прослушване — казвам й аз. — Да знаете нещо за това?
— Ами да! И това е много тъжно, между другото. Те толкова се бяха запалили. Скъсваха си задника от работа — уроци по правоговор, по танци, избелиха си зъбите. И изглеждаше, че усилията им най-после ще се оправдаят. А ето какво стана…
— Що за прослушване беше? В смисъл, за какво?
Тами вдига рамене.
— За някакво магическо шоу.
— Магическо шоу? Хм. Знаете ли нещо друго за него?
Тами клати глава.
— Това беше някъде… около два дни след като срещнах Джейми. Клара ми каза за прослушването, когато се обадих да съобщя къде съм — защото знаех, че ще се притесняват, нали се сещате? Каза, че според тях този път са уцелили право в десетката. Беше развълнувана, но… Обаждах се от мобилния си, от работата. Не разбрах подробности.
Езме Брюстър, собственичка и домоуправителка на кооперацията, където са живели близначките Гейблър, ме посреща със „здрасти“. На шейсет е, а може и на седемдесет да е. Очила за четене висят на верижка на гърдите й. В едната ръка държи дистанционно, в другата — запалена цигара. Сочи с цигарата към цветния телевизор в ъгъла.
— Влизай, миличък, но задръж малко. Гледам нещо.
От екрана Мори Пович10 казва:
— Да разберем още сега! — Камерата се насочва към чернокож тийнейджър, главата му наведена, така че да се види сложно сплетената му прическа, после към снимка на усмихнато една-две годишно дете.
— В случая на двегодишния Девън — казва Мори и отваря един плик, — Донъл… ти си бащата.
Жена с наднормено тегло скача и се понася в нещо като танц на победата, после размахва юмрук и сипе обиди по адрес на хлапето с плитките — което сега се е ухилило нахално. Режисьорът прикрива с мъглица устата на жената, докато тя крещи нарицателните.
Езме изключва ядно телевизора.
— Размеква ми шибания мозък — казва тя и изгасява цигарата си. — Но какво пък. Няма да разреша конфликта в Близкия изток на моята възраст. Значи сте дошли заради момичетата Гейблър? — Прави тъжна физиономия и клати глава. — С какво мога да ви помогна.
— И аз не знам. — Обяснявам й кой съм и че правя проучвания върху убийства, свързани с близнаци.
— О, Боже, разбира се. Горкичкият! Онези малки момченца. Видях ви по телевизията. Ужасно нещо. И смятате, че има някаква връзка с Клара и Карла? Мили Боже… Е, те бяха едни от най-добрите наематели, които съм имала някога. Плащаха навреме, апартаментът им блестеше от чистота, не водеха мъже. Бях в болница, когато са изчезнали. Проблем с електролитите или друга някаква проклетия. Ако си бях тук, със сигурност щях да съобщя за изчезването им много по-рано.
— Значи сте ги виждали редовно.
— Всеки божи ден. Бяха домошарчета двечките. Което е рядкост в този град.
Задавам й редовните въпроси за висок мъж, кльощави кучета, средновековни фестивали. Тя клати глава — не, не и не, поне доколкото тя знаела.
— Да са споменавали нещо за прослушване за магическо шоу?
Тя кимва.
— Това е срамота, по дяволите! Скъсваха се от работа по себе си, харчеха всичките си с мъка спечелени пари за такива уроци и онакива уроци. Най-накрая им излезе късметът и какво… — Въздъхва издълбоко, което води до продължителен пристъп на кашлица.
— За кого беше прослушването?
Почуква с пръст по слепоочието си.
— Някаква нова атракция, която тъкмо започвала. Щяло да има няколко седмици репетиции. Клара ми каза името. — Тя въздъхва и поглежда към тавана. — Но не го помня точно. Шоуто на Мереса? Мераса? Малеса? Някакво такова име — помня, че ми заприлича на „мелез“. Прослушването беше в Луксор, струва ми се… или пък в „Мандалей Бей“.
Питам я какво според нея се е случило.
Тя пали цигара.
— Някой откачалник ги е примамил в Ред Рок и ги е убил за кеф. Така мисля аз.
— И това е теория.
10
Популярен водещ на скандално токшоу. — Бел.прев.