Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Какво имате предвид?
— Тами, съквартирантката им — тя ги доведе при мен. Добро хлапе е тази Тами. Сега работи в „Сандс“. Както и да е, близначките й казали, че имат прослушване и че може би ще си намерят нова работа.
Изправям гръб. Това е нещо ново.
— Какво прослушване? Къде?
Ригинс свива рамене.
— Тами май не спомена.
Тами Ягода живее с годеника си Джейми в нова кооперация извън града по посока на язовира „Хувър“. Холът представлява огромен телевизор и диван.
— Тъкмо се нанесохме — извинява се Тами. — Толкова е хубаво! Добре че сме минималисти — нали, миличък? — Мята на Джейми стоватова усмивка и го моли да ми донесе стол.
Джейми ми донася очукан стол с права облегалка от кухненския бокс. Двамата сядат плътно един до друг на дивана и искрено се опитват да държат ръцете си далеч един от друг, докато говорим. Не успяват.
— Тами го е разказвала това вече милиони пъти — предупреждава ме Джейми. — Едва ли може да добави нещо ново.
Тя го поглежда с обожание — нейния защитник.
— Още не мога да повярвам. — Лицето й помръква. — Бяха толкова сладки, наистина добри момичета. — Изкривява хубавото си лице в гримаса. — Беше толкова ужасно!
Джейми я прегръща за подкрепа и я млясва по бузата.
— Като казвате „добри“, какво точно имате предвид?
— Ами точно това, във всяко отношение — казва Тами. — Винаги бяха готови да ти помогнат. Освен това — тук поглежда към Джейми, — бяха, как да се изразя… малко наивни.
— Иска да каже — вметва Джейми, — че са били сексуално неопитни.
— Джейми! — Плясва го по бедрото.
— Какво, човекът попита — казва Джейми. — Защо да не му кажа какво имаш предвид? Вижте, аз не ги познавах лично, но от онова, което ми е казвала Тами, били са малко… не в час.
— Прав е — казва Тами, въздъхва и клати тъжно глава. — Бяха много наивни. Например вярваха на мъжете, когато им кажеха, че не са женени.
— Ти ми каза, че дори не знаели какво е духане. Мислели си, че означава да духаш срещу оная работа на мъжете. Наложило се е да им обясниш.
— Джейми! — Ново плясване.
— Така де, на коя планета са живели, да се чуди човек!
— Значи не са излизали много по срещи.
— Точно така — казва Тами. — Живяхме заедно почти една година и не знам всяка да е имала повече от две срещи за това време. Не ме разбирайте погрешно — не бяха някакви девственици, но… смятаха, че трябва да са влюбени, за да правят секс с някого, разбирате ли? А това определено ограничава социалния живот тук. Много мразеха да си показват гърдите в онова шоу. Нямаха търпение да се махнат оттам.
— И никакви стари гаджета, никой не ги е тормозил по телефона или нещо друго, никакви обожатели, никой… ъъ… не е ухажвал някоя от двете, така ли?
— С Джейми се запознахме две седмици преди те да изчезнат и беше… — поглежда годеника си — беше любов от пръв поглед. Така че може да са срещнали някого през тези две седмици, за когото не знам, защото бях заета. — Смях откъм Джейми. — Но доколкото знам, не.
Джейми потрива бедрото й и я целува по врата. Чувствам се като воайор.
— Разни мъже се лепяха по тях, разбира се, непрекъснато — казва Тами, — но никога не са водили никого в квартирата. Не бяха такива. А и аз ги учех да бъдат предпазливи. На тръгване от Папагала винаги някой от служителите те изпраща до колата ти — това винаги го спазват. И въпреки това им казвах — никога не влизайте в колата си, без да сте погледнали на задната седалка. Винаги проверявайте отзад.
— А да е имало мъж с куче — уипет? Да сте виждали такъв?
— Не. Клара я беше страх от кучета. И двете обичаха котки.
Питам дали близначките са имали нещо общо със средновековни фестивали или ренесансови панаири.
— Това пък какво е? — пита Тами.
— Нали се сещаш, Тами — отговаря вместо мен Джейми, — от онези неща с рицари и така нататък. Като „Ескалибур“. Братовчед ми Уилсън ме завлече на едно такова място преди няколко години. На мен ми се стори тъпо, но Уилсън много го хареса. — Гали Тами по бедрото. — Момичета като тях сигурно също биха го харесали.
— Не мисля — казва Тами. — Не бяха… по историята. — Лицето й светва. — Обаче ходиха да гледат „Хари Потър“…