Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Сега, посред нощ, в тихата заспала къща тя разбра, че практикуваше професията си по същия начин. Опитваше се да преценява опасностите, да овладява предпазливо всяка ситуация и пестеливо да изразходва силите си, но понякога инстинктът й подсказваше, че трябва да се бори, да се намесва, да върви срещу потока на събитията.
По време на пожара, и по-точно, когато видя очилата на пода, тя усети някаква сила — толкова незаинтересована от човешките съдби — колкото и луната от приливите и отливите, които предизвикваше. Тази сила я завладя и обърка. Спомни си как се бе чувствала в океана преди години.
Тя се съпротивляваше инстинктивно. Намесваше се, за да промени хода на събитията.
Стана и си наля чаша вода, преживявайки отново онзи момент. Не беше взела очилата, защото мислеше, че Джейсън е убил дядо си и така ще го прикрие. Намеси се, защото веднага разбра, че заради тази улика подозренията ще се стоварят върху него, а това й се струваше нечовешко. Не беше се представила на дежурния полицейски диспечер, защото като свидетел щеше да се превърне в частица от доказателствата, губейки не само възможността да участва в събитията като юрист, но и способността да влияе върху развитието на нещата.
Със сигурност беше поела огромен риск, но когато взе Сара като клиент, тя се беше съгласила да я подкрепя в нейната самотна борба, каквато и да беше тя. Юридическата форма нямаше значение. За добро или лошо, тя беше такъв тип юрист. Поемаше личността, а не делото. Оказваше се, че борбата на Сара твърде много прилича на нейната собствена — трябваше да защити децата си, да се научи да оцелява сама, да намери здрава основа, върху която да стъпи.
После в леглото, между топлите завивки малко преди да заспи, Нина откри още нещо. Имаше още една, по-сложна причина, тя да избере да не направи онова, което положението изискваше от нея.
През онзи период от живота й, ден след ден, зиме и лете, тя се хвърляше срещу вълните, за да се постави на изпитание, но и за да се опита да подчини стихията на човешките цели. Усещаше сегашната ситуация по абсолютно същия начин. Чувстваше, че се изправя срещу някаква мистерия. Играеше тази рискована игра, защото това беше единствената игра, която си струваше битката.
Боб се върна с влака от Сан Франциско, неспокоен и объркан. Беше се разделил с баща си, без да знае кога отново ще може да го види. Тя остави всичко, за да му помогне да се изправи на крака. Ден-два се заяждаха, когато той я обвиняваше, че е оставила баща му да се грижи за него, но накрая, благодарение на чудната неспособност на младите да остават ядосани повече от минути, се върна към обичайното си ведро настроение. Учебната година започна и той се потопи в еднообразието на всекидневните уроци.
Затишието се взриви почти три седмици след пожара, в началото на септември. Сенди даваше знак на Нина с пръст над бюрото си, което означаваше, че има важна новина.
— Намерили са го — каза Сенди полугласно.
Клиентът й за един часа, заядлив и нетърпелив, с червена брада, очакващ тя да поеме съмнително дело срещу работодателя му, стоеше на края на стола в чакалнята. Нина го поздрави любезно и каза:
— Извинете ме за минутка, господин Хю.
— Трябва да се връщам на работа.
— Съжалявам. Ще ви приема.
— Днес донесох всички документи. Всички до един. Както ми казахте. Това ще отнеме доста време.
Три картонени кутии, от които стърчаха оръфани, ръкописно изписани страници, стояха на пода до него. Нина ги погледна мрачно и се опита да се усмихне.
— Ще ви приема — повтори тя. Последва Сенди в кабинета си и затвори вратата.
— Кого са намерили — попита тя.
— Тук отново е твърде горещо. Няма да е зле да поговориш със собственика. Казвах ти и преди — отговори Сенди, подновявайки една добре позната тема.
— Тук почти винаги е много горещо. Или се пържа, или замръзвам. По-често замръзвам. Собственикът не може да го оправи. А сега на въпроса, кого са намерили?
— Джейсън. Жив и здрав е, но е в затвора.
Нина бавно проумяваше новината. Джейсън не беше мъртъв.
— Благодаря ти, Боже — каза тя. — Сара сигурно е много развълнувана. Но защо е бил е арестуван?
— Не си достатъчно настоятелна с него. Със собственика.
— Виж какво, Сенди. Ти говори със собственика. С моята благословия.
Сенди поклати глава. Дългите й сребърни обици проблясваха на светлината.