Убийствено просто

Освен ако?

Никога не е бил там?

Но ако не е бил там, защо не се появи на сватбата?

Мислите бясно прелитаха из главата му. В пълен хаос. Искаше да се обади на Ашли и, о, да, знаеше какво ще е първото нещо, което ще го попита.

Взе ли „Палм“-а?

Отиде с колата до ръба на гроба и седнал вътре, зачака, озъртайки се. Накрая отвори вратата, скочи на земята и легна по корем и без да си прави труда да навива ръкави, потопи ръце в студената вода. Докосна мекото сатенено дъно. Опипа стените, сетне отново дъното. Намери фенера и го извади. Вече не работеше. Ръцете му докоснаха нещо малко, кръгло, метално; пръстите му се обвиха около него, извадиха го и го поднесоха на светлината от фаровете. Приличаше на капачка на бутилка от уиски.

Обърна се и огледа уплашено заобикалящата го гора. Сетне отново потопи ръце в ковчега и го опипа от единия до другия край. Нищо друго. Съвсем нищо. Проклетото нещо беше празно.

Изправи се, сложи обратно ламарината и разсеяно хвърли малко треви върху нея, след което се завърна в безопасното убежище на колата си. Затръшна вратата и отново натисна копчето за централно заключване, после обърна и пое надолу по пътя, форсираше с пълна газ, минаваше с трясък през коловози и локви, докато не изтрополи върху двете огради и не се озова отново на главния път.

Изключи диференциалния затвор и натисна скоростния лост до нормалната трета скорост, след което обърна към Брайтън, втренчил поглед в огледалото за обратно виждане, уплашен от всеки чифт фарове, който се появяваше зад него, и измъчван от неимоверното желание да се обади на Ашли, но беше твърде объркан, за да знае какво да й каже.

Къде, по дяволите, беше Майкъл?

Къде?

Къде?

Мина покрай венците, като хвърли поглед към оранжевата светлина на таблото, после към пътя и отново в огледалото. Дали си беше въобразил? Халюцинация ли беше? Хайде, момчета, каква е тайната ви? Какво знаете, което аз не знам? Заровили сте празен ковчег ли? Добре, какво тогава направихте с Майкъл?

Докато караше, той започна леко да се успокоява и да мисли по-ясно, убеждавайки себе си, че в крайна сметка това е без значение в момента. Майкъл не беше там. Нямаше труп. Никой нямаше никакви улики срещу него.

Стисна волана между коленете си, свали гумените ръкавици и ги захвърли на пода пред съседната седалка. Разбира се, това беше точно в стила на Майкъл. Носеше запазената му марка. Майкъл шегаджията. Дали той не е скроил цялата тази проклета история?

Да пропусне сватбения си ден?

В главата му започнаха да се въртят какви ли не мисли. Дали Майкъл се бе усетил за него и Ашли? Дали това беше част от отмъщението му? Двамата се познаваха от много време. От тринайсетгодишни. Майкъл беше умен тип, но се справяше с проблемите по собствен начин. Възможно е да се е досетил — въпреки че двамата с Ашли бяха невероятно предпазливи.