Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Мобилният му телефон иззвъня в джоба на вратата. Поднесе го към ухото си, вместо да използва хендсфрий устройството, в случай че ще му съобщят лоши новини, които могат да разстроят Джей.
— Рой Грейс — каза той.
От другата страна се чу млад женски глас:
— Ало? Старши детектив Грейс?
— На телефона.
— Обажда се детектив Баутууд.
— Ема-Джейн? Здравей, добре дошла в екипа.
Гласът й звучеше нервно.
— Благодаря. Аз съм в Съсекс Хаус — детектив Никол ме помоли да ви се обадя — има развитие по случая.
— Какво?
Още по-нервно, тя отвърна:
— Ами, сър, новините не са много добри. Някакви хора на разходка са открили тяло в Ашдаун Форест, на около три километра източно от Кроубъро.
Точно в района, който подозират, моментално си помисли Грейс.
— Млад мъж — продължи тя. — Между двайсет и трийсет години. Изглежда, отговаря на описанието на Майкъл Харисън.
Той хвърли бърз поглед към Джей и попита:
— В какво състояние е?
— Нямам сведения. Доктор Чърчман вече пътува натам. Детектив Никол иска да знае дали ще можете да присъствате?
Грейс отново погледна момиченцето. Нямаше избор.
— Ще съм там след час.
Когато затвори, тя го информира:
— Мама казва, че хората не трябва да използват мобилните си телефони, докато карат. Много е опасно.
— Майка ти е съвсем права. Джей, съжалявам, но ще трябва да те върна обратно вкъщи.
— Още не сме видели жирафа.
Включи индикатора, за да отбие от пътя на следващия изход и да обърне.
— Съжалявам. Един млад мъж е изчезнал и трябва да помогна да го намерят.
— Мога ли и аз да помогна?
— Не и този път, Джей. Съжалявам.
Той взе телефона и набра домашния номер на Джей. За щастие родителите й си бяха вкъщи. Грейс представи цензурирана версия на събитията пред майка й и обърна колата. Обеща в замяна да я изведе отново следващата неделя. Щяха със сигурност да отидат да видят жираф.
След десет минути, хванала го за ръка, тя се клатушкаше по пътеката към входната врата на къщата й, а разочарованието й беше явно.
Той се чувстваше като мерзавец.
58
Изпръскана с кал патрулна кола чакаше отстрани на главния път, за да му покаже къде започва черният път през гората. Грейс отби при нея и полицаят зад волана пое по пътя пред него. Двамата караха около километър и половина.
Подгизналият, осеян с дупки черен път беше почти непроходим за неговата кола, долният картер на двигателя потъваше, предните колела се хлъзгаха и въртяха, губейки тяга. Над капака изригна кал и опръска предното стъкло с големи кафяви мазки. Грейс, който точно преди да изведе Джей бе закарал колата си на скъпа автомивка, изруга. След това някакви храсталаци одраскаха колата отстрани и звукът беше твърд като от драскане с нокти. Изруга отново, вече по-високо, нервите му бяха обтегнати, беше разстроен, че е разочаровал Джей, но далеч повече го тормозеше вестта за тялото.
Не е задължително да е Майкъл Харисън, помисли си той. Но трябваше да признае, че е трудно да пренебрегне съвпадението. Майкъл Харисън е бил видян за последен път точно в този район. Сега се появява тяло, което отговаря на неговата възраст, ръст и телосложение.
Не звучеше добре.
След като направиха завой, той видя няколко коли, скупчени в далечината, и жълта полицейска лента, ограждаща местопрестъплението. Имаше две полицейски коли, бял микробус на съдебна медицина, обикновен зелен микробус — вероятно беше от моргата — и спортен лотус елиз кабрио, за който знаеше, че е собственост на Найджъл Чърчман, местният консултант патолог, който имаше слабост към играчките за момчета. Как беше дошъл с нея дотук?
Спря и отвори вратата в очакване противната смрад на смърт да изпълни ноздрите му. Но усети единствено аромат на бор, цветя и пръст — уханията на гората. Който и да беше, не беше мъртъв отдавна, помисли си той и слезе, а мокасините му моментално потънаха в мочурливата горска почва.
Извади белия си защитен костюм и шушони от чанта в багажника на колата, навлече ги и се запъти към останалите, мушкайки се под лентата. Джо Тиндал, също облечен в бял предпазен костюм и бели ботуши, се обърна към него с голям апарат в ръка.
— Здрасти! — поздрави го Грейс. — Прекарваш си страхотен уикенд!
— Ти и аз — сърдито отбеляза Тиндал и кимна към храсталаците зад себе си. — Знаеш ли, че майка ми искаше да стана счетоводител?
— Никога не съм си те представял като сребролюбец — отбеляза Грейс.