Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Сигурен ли си, че той беше вътре, когато взе тръбата за дишане?
— Разбира се, че беше там. Чух го да крещи. Господи!
— Не си си въобразил?
— Да си въобразя, че крещи?
— Беше в доста лошо състояние.
— Ти също щеше да си на мое място. Той ми беше съдружник. Най-добрият ми приятел. Аз не съм проклет убиец… аз…
Ашли го изгледа цинично.
— Правя това само… защото… защото те обичам, Ашли — той отпи още уиски.
— Той може да е навън в този момент — каза тя. — Да се спотайва в тъмното и да наблюдава, нали?
Марк поклати глава.
— Не знам. Ако не е бил в ковчега, защо тогава не дойде на сватбата? Но той беше — или някой беше — вътре, има следи по вътрешната страна на капака; някой се е опитвал да издълбае дупка и да се измъкне.
Ашли прие думите му с безразличие.
— Може би знае за нас — това е единственото, което ми хрумва. Че той знае за нас, дявол да го вземе.
— Не знае — заяви тя. — Няма никаква представа. Говорил ми е много за теб, колко много иска да се задомиш с подходящата жена и да имаш деца и че никога не успяваш да си намериш сериозна приятелка.
— О, страхотно, винаги много ме е окуражавал.
— Не говореше по гаден начин, Марк. Той държи на теб.
— Много го защитаваш.
— Той е мой годеник.
— Много смешно — той сложи чашата си на масичката и зарови лице в дланите си.
— Трябва да се стегнеш. Да помислим логично, става ли?
Марк кимна, без да вдига лице от ръцете си.
— Майкъл е бил там в четвъртък през нощта. Взел си тръбата и си запушил дупката, нали така?
Той не отговори.
— Знаем, че е голям шегаджия. Значи, някак си успява да се измъкне от ковчега и решава да направи всичко така, че да изглежда, че още е вътре.
Марк я погледна отчаяно.
— Супершега. Значи се е спасил и знае, че съм взел тръбата, а може да има само една причина да направя това.
— Грешиш. Откъде да знае, че си ти? Може да е бил някой, който се разхожда из гората.
— Стига, Ашли, мисли реално. Някой се разхожда из гората, попада на гроб с тръба, подаваща се от ковчега, маха тръбата и натрупва още един тон пръст върху ковчега?
— Просто се опитвам да предложа варианти.
Марк я изгледа и внезапно му мина през ума, че може би Ашли и Майкъл са замислили нещо заедно. Да го хванат в капан.
Но си помисли за всичките дни и вечери, които бе прекарал с Ашли през последните няколко месеца, за нещата, които му бе казала, за начина, по който се любеха, планираха, за презрението, с което винаги говореше за Майкъл, и напълно отхвърли тази мисъл.
— Ето ти друга идея — предложи тя. — Останалите — Пит, Люк, Джош и Робо — са знаели, че ще пристигнеш късно. Може би те са ти скроили номер заедно с Майкъл и шегата се е провалила?
— Добре — започна той. — Дори да предположим, че Майкъл не е бил в ковчега, когато отидох там, и аз съм си въобразил, че е извикал, тогава къде, по дяволите, е той? Къде е от вторник вечерта? Защо няма връзка с него; защо не се появи на сватбата? Можеш ли да ми отговориш на този въпрос?
— Не. Освен ако другите не са ви спретнали номер на теб и на него — и той стои вързан и заключен на някакво друго място.
— Или е избягал от сватбата?
— Не е избягал — отговори Ашли. — В това съм сигурна.
— Как можеш да си сигурна?
Погледът й се задържа върху Марк.
— Защото ме обича. Той наистина искрено ме обича. Затова знам, че не е избягал от сватбата. Върна ли всичко както си беше?
Той се поколеба и в крайна сметка излъга, защото не искаше да си признае, че е избягал в паниката си.
— Да.
— Значи или трябва да изчакаме — заяви тя, — или ти трябва да го откриеш и да се справиш с него.
— Да се справя с него?
Погледът й беше достатъчно красноречив.
— Не съм убиец, Ашли. Може да съм много неща…
— Може и да нямаш избор, Марк. Помисли за това.
— Той няма как да ми припише нищо. Нищо съществено, което да издържи в съда — Марк замълча за миг, сетне попита: — Мога ли да изчакам тук?
Ашли се изправи и се приближи до него, постави ръце на рамената му и нежно разтри гърба му. След това го целуна по врата.
— Бих искала да останеш — прошепна тя. — Но би било лудост. Как мислиш, че ще изглежда, ако Майкъл се появи? Или полицията?
Марк извърна глава и се опита да я целуне по устните. Тя му позволи една кратка целувка и веднага се отдръпна.
— Тръгвай — каза му. — Изчезвай. Намери Майкъл, преди той да те намери.
— Не мога да направя това, Ашли.
— Можеш. Вече го направи в четвъртък вечерта. Може да не се е получило, но доказа, че можеш да го направиш. Така че иди и го направи.
Той се запъти обезсърчен да вземе ботушите си, а Ашли донесе подгизналия му кален анорак.