Убийствено просто

— Какво те кара да мислиш така?

— Хм, да видим — Джей се наведе напред, завъртя копчетата на радиото на Грейс, избра диск и натисна номер. Засвири първата песен от албум на „Блу“.

— Харесваш ли „Блу“?

— Аха.

— Аз харесвам „Сизър Систърс“.

— Така ли?

— Те са жестоки. Знаеш ли ги?

Грейс си спомни, че Глен Брансън си падаше по тях.

— Разбира се.

— Определено ще видим животни.

— Какви животни ще видим според теб?

Джей увеличи музиката и замаха с ръце в такт с нея.

— Жирафи.

— Искаш да видиш жирафи?

— Жирафите не сънуват много — осведоми го тя.

— Наистина ли? Говорила си с жирафи за сънищата им?

— В училище имаме проект за сънищата при животните. Кучетата сънуват много. Също и котките.

— Но не и жирафите?

— Не.

Той се засмя.

— Добре, откъде го знаеш?

— Просто го знам.

— Ами ламите?

Джей сви рамене.

Беше приятно утро през късна пролет, слънцето беше ярко и топло и грееше право в предното стъкло, затова Грейс извади слънчевите си очила от жабката. Днес поне имаше леко загатване, че най-сетне може би идва край на лошото време. А Джей беше слънчев човек, компанията й му беше много приятна. Обикновено забравяше грижите си през няколкото ценни часа, които прекарваше с нея.

— Какво друго правите в училище?

— Разни неща.

— Какви неща?

— Училището е пълна скука в момента.

Шофираше много внимателно, когато возеше Джей, и сега бавно напускаше Брайтън в посока към провинцията.

— Последния път, когато излизахме, каза, че много ти харесва в училище.

— Учителите са толкова глупави.

— Всичките ли?

— Не и госпожа Дийн. Тя е симпатична.

— Какво преподава?

— Сънищата на жирафите — изкиска се тя.

Грейс спря, когато колоната от коли се нареди на опашка за кръговото движение.

— Това ли е всичко, което преподава?

Момиченцето замълча за момент и накрая внезапно изтърси:

— Мама смята, че трябва да се ожениш отново.

Изненадан, той попита:

— Така ли смята?

Тя кимна много убедено.

— А ти какво мислиш?

— Мисля, че ще си по-щастлив, ако имаш приятелка.

Стигнаха до кръговото. Грейс пое по втория изход, който излизаше на брайтънското околовръстно шосе.

— Да — каза той замислено, — кой знае?

— Защо нямаш приятелка? — попита го Джей.

— Защото… — поколеба се той. — Ами, нали знаеш… не винаги е лесно да намериш подходящия човек.

— Аз имам приятел — обяви кръщелницата му.

— Наистина ли? Разкажи ми за него.

— Казва се Джъстин и е от моя клас. Каза, че иска да се ожени за мен.

Грейс я погледна косо.

— А ти искаш ли да се омъжиш за него?

Тя поклати енергично глава в знак на отрицание.

— Той е гаден!

— Той ти е гадже, но е гаден! Що за гадже е това?

— Обмислям да приключа тази връзка — заяви Джей адски сериозно.

Това беше още една причина да обича дните с нея, защото усещаше, че чрез нея поддържа връзка със света на младите. Сега за момент се почувства напълно объркан. Дачи е имал гадже, когато е бил на осем? Няма начин…