Убийствено просто

Той беше взел решението — и бе предприел съответното действие — да се повиши издирването на Майкъл Харисън до тежко произшествие минути след като си тръгна от къщата на Джил Харисън. Беше сериозно решение, предполагащо огромни разходи и заетост, които трябваше да оправдае пред началника на полицията и Алисън Воспър. Несъмнено щеше да му е доста трудно — вече си представяше някои от унищожителните въпроси, които тя щеше да му подхвърли.

Детектив Ник Никол и детектив Бела Мой, чиито планове за събота вечер така или иначе отдавна бяха станали на пух и прах, пътуваха насам заедно с новото попълнение в екипа, Ема-Джейн Баутууд, и с всичко, събрано по случая на предишното им работно място в брайтънския полицейски участък — което до момента не беше много.

Когато влезе в залата за тежки произшествия, той мина през застланото със зелен килим общо помещение, чиито стени бяха опасани от бюра, заемани от асистиращия персонал на висшите служители на управлението. Всеки висш служител имаше собствена стая непосредствено до залата, с неговото или нейното име, изписано на синьо-жълта фотохроматична карта на стената.

Отляво през широко стъкло се виждаше впечатляващият кабинет на човека, който технически беше прекият му началник — въпреки че на практика това беше Алисън Воспър, — главен детектив Гари Уестън. Двамата с Рой Грейс се познаваха отдавна — бяха партньори, когато Грейс започна работа в управлението за криминални разследвания като новобранец, а самият Уестън не беше много по-опитен от него.

Двамата имаха само един месец разлика във възрастта и Грейс се чудеше понякога с известна завист как Гари бе постигнал такова шеметно издигане и несъмнено щеше да стане шеф на полицията някъде из Великобритания в най-скоро време. Но в сърцето си знаеше отговора. Не че Гари Уестън беше по-добър полицай или по-напреднал от гледна точка на обучението — бяха преминали заедно много от курсовете за усъвършенстване, — просто той беше по-добро политическо животно от Грейс. Не мразеше бившия си партньор за това — бяха останали добри приятели, — но и никога не можеше да е като него, да запазва мненията си за себе си, както често се налагаше да прави Гари.

Нямаше и помен от Уестън в кабинета му сега, в 8:30 часа в събота вечерта. Главният детектив знаеше как да води хубав живот, като с лекота балансира между семейство, удоволствия и работа. Снимките на хрътки и състезателни коне, запълващи стените му, бяха доказателство за страстта му по надбягванията, а настолните рамки с фотографии на привлекателната му съпруга и четирите им деца, стратегически разположени върху всяка плоскост в стаята, не оставяха никакво съмнение у посетителите какви са приоритетите му в живота.