Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Той се върна назад във времето, докато караше. До деня, в който Ашли се появи за първи път в офиса им по обява за личен асистент, която бяха публикували в „Аргъс“. Тя влезе, толкова умна, толкова красива, на светлинни години пред всички останали, които бяха интервюирали. Беше в съвсем друга категория.
Той току-що бе приключил дълга връзка и бидейки свободен, изпита привличане към нея така, както никога преди не го бе привличала жена. Между тях се осъществи връзка от първия миг, въпреки че Майкъл остана сляп за това. В края на втората си седмица, тайно от съдружника му, те започнаха да спят заедно.
Вече бяха минали два месеца от тайната им връзка, когато тя каза на Марк, че Майкъл си пада по нея и я е поканил на вечеря. Как да постъпи?
Марк почувства гняв, но не се издаде пред Ашли. През целия си живот, откакто се познаваше с Майкъл, той бе живял в сянката му. Майкъл беше този, който обираше най-красивите мацки по купоните и който някак си успя да очарова банковия служител да му отпуснат заем, за да купи първата порутена сграда, и го върна с голяма печалба за себе си, докато Марк преживяваше на оскъдна заплата в малка счетоводна фирма.
Когато решиха да започнат съвместен бизнес, Майкъл беше този, който имаше пари в брой да го финансира — и по тази причина взе две трети от дяловете. Сега имаха бизнес, струващ няколко милиона лири. А Майкъл държеше лъвския пай.
Онзи ден, когато Ашли влезе в офиса им, беше първият случай, в който жена поглежда първо него.
А след това лайното се бе осмелило да я покани на среща.
Случилото се след това беше идея на Ашли. Единственото, което трябваше да направи, бе да се омъжи за Майкъл и след това да уреди развод. Просто да му направи капан с проститутка и някой да снима тайно. Щеше да се съгласи на половината от дяловете му и с трийсет и трите процента на Марк щяха да станат мажоритарни собственици. Контрол на компанията. Довиждане, Майкъл.
Убийствено просто, наистина.
Но убийството никога не е било в плана им.
56
Ашли, облечена в бяла хавлия, с разпусната коса, разпиляна по раменете й, отвори входната врата на къщата си и се вторачи в изцапаната с кал фигура на Марк със смесица от изумление и гняв.
— Луд ли си да идваш тук? — каза тя вместо поздрав. — И в този час. Дванайсет и двайсет е, Марк!
— Трябва да вляза. Не можех да рискувам да ти се обадя. Трябва да поговорим.
Стресната от отчаяния му тон, тя омекна, но преди това излезе навън и внимателно огледа притихналата улица в двете посоки.
— Нали не са те проследили дотук?
— Не.
Тя погледна краката му.
— Марк, какво, по дяволите, правиш? Виж си ботушите! Той погледна мръсните си гумени ботуши, събу ги и ги внесе вътре. Продължавайки да ги държи в ръка, застана във всекидневната и се загледа в мигащите светлини на стенната уредба с изключен звук.
Ашли затвори входната врата и го изгледа уплашено.
— Изглеждаш ужасно.
— Трябва ми питие.
— Мисля, че пи достатъчно по-рано днес.
— Сега съм прекалено трезвен, дявол да го вземе. Докато му помагаше да свали анорака си, тя го попита:
— Какво искаш? Уиски?
— „Балвени“, ако имаш. Ако не — каквото и да е.
— Имаш нужда от душ — каза Ашли, запътвайки се към кухнята. — И така, кажи ми, ужасно ли беше? Взе ли „Палм“-а?
— Имаме проблем.
Тя се завъртя рязко като простреляна.
— Какъв проблем?
Марк я гледаше безпомощно.
— Той не беше там.
— Не беше там?
— Не… той… не знам… той…
— Искаш да кажеш, че той не беше там? Ковчега го нямаше?
Марк й разказа какво се бе случило. Първата реакция на Ашли беше да спусне плътно щорите на всички прозорци, след което му сипа уиски, а за себе си направи кафе. После двамата седнаха на срещуположни канапета.
— Възможно ли е да си отишъл на погрешно място?
— Искаш да кажеш да има два различни ковчега? Не. Аз бях този, който предложи това място. Щяхме да го оставим с порносписание и бутилка уиски — и двете бяха там, е, само капачката на бутилката.
— И капакът на ковчега беше завинтен, с пръст отгоре? Хванала кафето си в две ръце, тя духна издигащата се пара от чашата и отпи от нея. Марк наблюдаваше как хавлията й се отвори и се видяха големите й бели гърди. И я пожела веднага, въпреки всичко, въпреки целия си ужас; просто искаше да я сграбчи и да се люби с нея.
— Да, беше точно както го оставих в четвъртък, когато…
— Взе тръбата?
Марк отпи от уискито. Сега тя му се усмихваше съчувствено. Може би ще успее да остане при нея поне час-два. Да се любят. Трябваше да се отпусне след този кошмар.
Но изражението й се помрачи.