Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Вероятно тази вечер Гари беше на надбягване с хрътки, предположи Грейс. Вечеря приятно със съпругата си и техни приятели, залага, разпуска, очаква с нетърпение семейната неделя. Видя призрачното отражение на собственото си лице в стъклото и продължи през помещението, покрай мигащи светлини на телефонните секретари по бюрата, замлъкнали факс машини и скрийнсейвъри с техните вечни плетеници. Понякога — в моменти като този, когато се чувстваше толкова откъснат от истинския свят — се чудеше дали това е усещането да си призрак и да преминаваш невидим покрай живота на всички останали.
Поднесе картата си към панела в края на помещението, бутна вратата и влезе в дълъг, притихнал коридор, застлан със сив килим, в който се носеше мирис на боя. Мина покрай голяма червена филцова дъска с надпис „ОПЕРАЦИЯ ЛИСАБОН“, под който имаше снимка на мъж с ориенталски черти и рехава брада, заобиколена от няколко различни снимки на каменистия плаж в подножието на високите скали на местната живописна гордост Бийчи Хед, върху всяка от които бе нарисуван червен кръг.
Този неидентифициран мъж бе намерен преди четири седмици в подножието на скалата. Първоначално бяха решили, че е поредният самоубиец, докато аутопсията не разкри, че вече е бил мъртъв, когато е полетял надолу.
На отсрещната стена беше „ОПЕРАЦИЯ КОРМОРАН“ със снимка на красива девойка с тъмни коси, която бе намерена изнасилена и удушена в покрайнините на Брайтън.
Грейс подмина кабинета на екипа по външни проучвания отляво — голяма стая, в която детективите, привлечени да работят над тежки произшествия, пребиваваха за периода на разследването, — след което влезе през врата, непосредствено срещу нея, с надпис „РАУЗНАВАНЕ ЕДНО“.
Стаята на разузнаването беше новият невралгичен център за всички тежки произшествия. Когато влезе, всичко вътре моментално му създаде усещане за ново, миришеше на ново, дори отношението на хората, работещи тук, беше някак ново — като се изключи силната миризма на китайска храна тази вечер. Въпреки матираните прозорци, които бяха твърде високо, за да се вижда нещо навън, със свежите си бели стени стаята създаваше усещане за лекота, хубава светлина, хубава енергия, много различна от хаотичната суматоха на стаите за произшествия в полицейския участък, които Грейс до болка познаваше.
Създаваше футуристично усещане, сякаш съвсем лесно би могла да приютява контролния център за полети на НАСА в Хюстън. Имаше голяма маса под ъгъл, разделена на три работни зони, всяка от които представляваше извито чамово бюро с място за максимум осем души, и масивни бели дъски, едната с надпис „ОПЕРАЦИЯ КОРМОРАН“, другата „ОПЕРАЦИЯ ЛИСАБОН“ и третата „ОПЕРАЦИЯ СНЕЖНА ПРЕСПА“, покрити със снимки на местопрестъплението и диаграми на развитието на разследването. Съвсем скоро друга бяла дъска щеше да получи надписа „ОПЕРАЦИЯ САЛСА“, произволното название, което компютърът на Централата в Скотланд Ярд бе дал на разследването на Майкъл Харисън.
Най-често имената нямаха нищо общо със самите разследвания и понякога се налагаше да ги променят. Спомняше си един случай, когато името „ОПЕРАЦИЯ КАВКАЗКА РАСА“ получи случай за чернокож мъж, намерен разчленен в багажника на колата си. Беше сменено с нещо не толкова конфликтно. Но с операция „Салса“ глупавият компютър по случайност беше уцелил. Грейс имаше силното чувство, че е въвлечен в песен и танц.
За разлика от работните места в повечето кабинети на полицаи, тук нямаше и помен от личен елемент по бюрата или по стените. Нямаше снимки на семейства, плакати на футболисти, списъци със задачи, нито шеговити картинки. Всеки предмет в тази стая, като се изключи мебелировката и работната техника, беше свързан с разследванията. Освен купата със спагети, които измореният на вид дългокос детектив инспектор Майкъл Коуън ядеше с пластмасова вилица в ъгъла на една от работните зони.
Начело на другата работна зона, залепен за компютъра, с чаша кока-кола в ръка, седеше Джейсън Пиет, един от най-умните детективи, с които Грейс някога бе работил. С удоволствие би се обзаложил, че един ден Пиет ще стане шеф на лондонската полиция — най-желаният висок полицейски пост в страната.
Всяка от зоните имаше офис мениджър, обикновено детектив сержант или детектив инспектор, системен наблюдател, обикновено служител с по-нисък чин, анализатор, отговорник за индекса и машинописец.
Майкъл Коуън, облече в широка карирана риза и джинси, поздрави Грейс сърдечно: