Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Малката поляна с шубраци от мъхове и треви беше точно пред него и за негово облекчение листът ламарина под прикритието от изкоренени растения, които бе пръснал отгоре, все още беше на мястото си.
Добра се до сравнително твърда почва — не искаше да рискува колата да затъне в калта, докато е спряла, сетне изключи двигателя, но остави предните фарове запалени, навлече новите си гумени ботуши, грабна фенера и слезе в размекнатата пръст.
Настъпи миг на пълна тишина. Но изведнъж чу леко прошумоляване в храстите и се обърна, като уплашено насочи лъча на фенера към гората. Притаил дъх, чу изпукване, след това издрънчаване като звук от тенекиена кутия и един голям фазан тромаво се заклатушка между дърветата.
Изплашен до смърт, завъртя фенера отдясно наляво, а после отвори багажника и извади гумените ръкавици и инструментите, които беше купил, и ги отнесе до гроба.
Остана неподвижен няколко секунди, втренчил поглед в ламаринения лист, докато се ослушваше. Двигателят на колата избръмча. Навсякъде в заобикалящата го гора падаха капки вода, но иначе цареше тишина. Пълна тишина. Един охлюв се беше прилепил върху ламарината и черупката му приличаше на раковина върху дъното на потънал кораб. Добре. Тази ламарина изглеждаше така, сякаш лежи тук от години.
Сложи инструментите и фенера на мократа трева, хвана ламаринения лист за единия край и го издърпа назад. Гробът зейна като дълбока пукнатина. Сграбчил фенера, той се изправи, но остана прикован на място, опитвайки се да събере смелост да пристъпи напред.
Все едно Майкъл се беше притаил там, долу, и дебнеше да го сграбчи.
Бавно, стъпка по стъпка се приближи до ръба и в пристъп на паника рязко насочи лъча на фенера към дългата правоъгълна кухина.
Издиша успокоен.
Всичко си беше както го бе оставил. Пръстта беше все така натрупана, непокътната. Известно време гледа надолу виновно.
— Съжалявам, партньоре — прошепна той. — Аз…
Нямаше какво да каже. Върна се до колата и изключи светлините. Нямаше нужда да оповестява присъствието си, ако има някой в гората в този час, в което се съмняваше, но никога не се знае.
Отне му близо час усилено копаене, преди лопатата да се удари в дървото на капака на ковчега. Имаше много повече пръст, отколкото си мислеше — е, да, беше прибавил доста онази нощ, но въпреки това… Продължи да рови, докато не се откри целият капак и медните винтове в ъглите. Малката дупка на тръбата за въздух, която бе натъпкал с пръст, се беше разширила; изглеждаше малко по-голяма… или си въобразяваше?
Протегна се и остави лопатата на земята, взе отвертка та и се захвана да развинтва винтовете. Когато свърши, се сблъска с трудност, която не беше предвидил: ковчегът изпълваше цялата дупка и до него нямаше никаква пролука, а застанал върху него, не можеше да вдигне капака.
Покатери се горе, стисна фенера между зъбите си и без да пуска отвертката, се просна на земята, сгърчен на ръба на гроба, откъдето се протегна надолу. Лесно можеше да достигне капака на ковчега. В този момент се разтрепери. Какво, по дяволите, щеше да открие? Извади фенера от устата си и тихичко извика:
— Майкъл? — след това по-високо: — Майкъл? Ехо? Майкъл?
Почука няколко пъти върху капака с дръжката на отвертката, макар да знаеше, че ако Майкъл беше жив — и в съзнание, — щеше да чуе стъпките и стърженето на лопатата по капака. Освен ако не беше твърде отпаднал, за да реагира.
Ако още беше жив.
Голямо ако. Бяха минали четири дни и той със сигурност нямаше въздух. Напъха отново дръжката на фенера в устата си и я стисна здраво. Трябва да го направи. Трябва да свърши тази скапана работа. Трябва да е тук и да вземе проклетия „Палм“ от Майкъл. Защото един ден някой щеше да открие този гроб, да го отвори, да намери труп и проклетия „Палм“ с всички имейли на него и онова ченге, старши детектив Грейв или както там му беше името, щеше да намери имейла, който беше изпратил на Майкъл в понеделник с думите, че му готвят голяма специална изненада и с някои загадъчни намеци, прекалено загадъчни за Майкъл, за да се досети какво кроят, но напълно прозрачни за полицая.
Марк пъхна острието на отвертката под капака, повдигна го няколко сантиметра, докато успя да промуши пръстите си вътре. Пое тежестта с лявата си ръка, за да сложи отвертката на земята над него, след това вдигна тежкия капак колкото се може по-нависоко и почти не забеляза дълбоката нащърбена вдлъбнатина, издълбана отвътре.