Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Ала той забеляза, че императорът се колебае и продължи настоятелно:
— Мнозина от Висшия съвет виждат в макромрежата инструмент за контрол. Нека ви изтъкна някои добре познати факти, сир.
Хари беше в любимата си ситуация — лекция тет-а-тет. Клеон се бе навел напред и бе присвил очи, а Хари разказваше ли, разказваше.
За да стигне от свят А до свят Б, обясняваше той, човек трябва да прескочи през дузина червееви дупки — Червеевото гнездо беше астрофизично метро с много трансфери.
Всеки вход към червеева дупка натоварваше всеки товар с допълнителни такси. Контролът над целия маршрут на търговията даваше максимална печалба. Борбата за контрол беше безкрайна, често яростна. От гледна точка на икономиката, политиката и „историческата инерция“ — което означаваше един вид инерция, наложена върху събитията — една местна империя, която контролираше цяло съзвездие точки, трябваше да е солидна и трайна.
Да, ама не. От време на време регионалните сатрапства вирваха нозе. Изглеждаше естествено от всеки коридор да бъдат изстисквани максимални пари чрез координиране на всеки вход за оптимизиране на трафика. Но тази степен на контрол безпокоеше хората. Чрез изпипания контрол на системата информацията течеше само от управителите към робите на заплати с почти никаква обратна връзка.
Пространното регулиране не осигуряваше най-добра печалба. Вместо това то пораждаше „икономиите на късото одеяло“ — когато на колективните рамене им станеше студено, дръпваха одеялото да ги завият и краката измръзваха. Прекаленият контрол се проваляше.
— Така че макромрежата, ако позволи на Висшия съвет наистина да „ръководи нещата“, може да намали виталността на икономиката.
Ламурк се усмихна покровителствено.
— Това са абстрактни теории, сир. Вижте сега, изслушайте старото куче, което вече от толкова време е в Съвета…
Хари се заслуша в прочутата мазна реч на Ламурк и се зачуди защо изобщо се занимава с всичко това. Трябваше да признае, че размяната на идеи с императора притежаваше определена небрежна, почти чувствена сила. Да наблюдаваш човек, който можеше с едно махване на ръката да унищожи цял свят, определено стимулираше прилива на адреналин.
Но всъщност мястото му изобщо не беше тук — нито според таланта му, нито според наклонностите му. Беше му забавно да бърбори за собствените си идеи; всеки професор тайничко си мисли, че онова, от което светът има нужда, е една добра, солидна лекция — прочетена от него, разбира се.
Но в тази игра пешките бяха истински. Декретът за идиотите го бе нервирал, макар и да не виждаше в него нищо погрешно от морална гледна точка.
Животът тук, сред разкоша, висеше в равновесие. И не само животът на другите. Трябваше да си напомни, че този усмихнат, уверен Ламурк там, срещу него, беше очевидният източник на лепенката оръжие, която едва не го уби само преди часове.
3.
Той влезе в апартамента и се отправи право към кухнята. Набра няколко команди в автосървъра, после отиде до печката и се захвана да подгрява олио. Докато то се сгорещяваше, накълца кромид и чесън и ги сложи да се запържват в него. Бирите пристигнаха и той си отвори една, без да си прави труда да я налива в чаша.
— Нещо е станало — обади се Дорс.
— Побъбрихме си чудесно. Аз огледах Ламурк, той огледа мен.
— Не заради това си се прегърбил така.
— Хммм… Предаден от изразителното си тяло.
И той й разказа за вероятния опит за убийство.
След като тя се успокои, каза със стегнато гърло:
— Чу ли и за художника, дето рисува с дим?
— На онзи прием ли? Дето направи големия облак, който приличаше на мен?
— Днес е умрял.
— Как?
— Нещастен случай, така изглежда.
— Лошо, много лошо — той беше забавен.
— Беше твърде забавен. Той направи карикатура на Ламурк, спомняш ли си? Изтипоса Ламурк като самохвалко. Беше хитът на приема.
Хари примига.
— Ти да не…?
— Много спретнато — и двамата в един ден.
— Значи може да е Ламурк…
— Драги ми Хари — рече мрачно Дорс, — ти все за вероятности си мислиш.
След аудиенцията с Клеон Хари бе изтърпял стриктен разговор с началника на дворцовата охрана. Бяха удвоили охранния му отряд. Бяха увеличили и броя на флаерите за наблюдение над по-голям периметър. О, да, и не трябваше да се доближава до никакви стени.
Това последното накара Хари да се разсмее, но изопна нервите на дворцовия персонал към него. Още по-зле, Хари знаеше, че има още багаж за разопаковане. Как да им попречи да не надушат истинската природа на Дорс?