Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Не съм виждал приятеля ти от Мемфис.

— Странно. Мислех, че вече е тук. Говорил ли си с Карл Лий?

— Всеки ден. Все по-нервен става. Тоя адвокат още не е благоволил дори да се обади, Джейк.

— Това ми харесва. Нека се поизпоти. Не го съжалявам.

— Смяташ ли, че е сбъркал?

— Убеден съм. Познавам тукашните хора, Ози, и знам как се държат, когато станат съдебни заседатели. Никакво впечатление няма да им направи някакъв наперен многознайко. Не си ли съгласен?

— Не знам. Ти си адвокат. Вярвам на всяка твоя дума, Джейк. Виждал съм те как работиш.

— Той дори няма разрешително да практикува в Мисисипи. Съдията Нуз само го дебне и изчаква. Той мрази адвокати от други щати. Говорих с него вчера.

Ози се взря разтревожено в Джейк.

— Искаш ли да видиш Карл Лий?

— Не. Няма за какво. — Джейк погледна в чантата си. — Трябва да видя Лерой Глас, обвинен в опит за убийство.

— Ти ли ще го защитаваш?

— Да. Роднините му идваха тази сутрин.

— Ела с мен.

Джейк изчака в приемната, докато доведат новия му клиент. Лерой бе облечен в обичайния за ареста на окръга Форд оранжев фосфоресциращ комбинезон. Розови дунапренени ролки стърчаха от всички страни по главата му, а две дълги мазни плитки прилепваха към тила. Плъстени жълто-зелени чехли предпазваха черните му космати крака от мръсния линолеум. Чорапите липсваха. Противен стар белег започваше от дясното му ухо, прехвърляше скулата и завършваше точно при дясната му ноздра — беше очевидно, че Лерой съвсем не беше чужд на споровете с нож. Пушеше кулс.

— Лерой, аз съм Джейк Бриганс — представи се адвокатът и посочи сгъваемия стол до автомата за пепси. — Майка ти и брат ти ме наеха тази сутрин.

— Много се радвам да се запознаем, мистър Джейк.

Другият затворник чакаше в коридора до вратата, докато Джейк задаваше въпросите. Изпълни три страници с бележки за Лерой Глас. Най-важното, поне засега, бяха парите. Колко имаше и откъде би могъл да намери още. За наръгването щяха да говорят по-късно. Лели, чичовци, братя, сестри, приятели, всеки, който работеше нещо, би могъл да даде назаем. Джейк насъбра телефонни номера.

— Кой ти каза за мен?

— Видях ви по телевизията, мистър Джейк. Вас и Карл Лий Хейли.

Джейк изпита гордост, но не се усмихна. Телевизията бе част от работата му.

— Познаваш ли Карл Лий?

— Познавам го, и Лестър познавам. Вие бяхте адвокат и на Лестър, нали?

— Да.

— С Карл Лий сме в една килия. Преместиха ме снощи. Той не е от приказливите. Каза, че сте страхотен адвокат, но си намерил някакъв друг от Мемфис.

— Така е. Какво мисли той за новия си адвокат?

— Не знам, мистър Джейк. Вдигаше пара тази сутрин, защото новият още не бил идвал да се срещне с него. Каза, че вие непрекъснато сте ходили при него и сте говорили за делото, а тоя, името му е много шантаво, нито веднъж не бил дошъл.

— Ще ти кажа нещо, ако ми обещаеш, че няма да го издадеш на Карл Лий — едва успя да прикрие радостта си Джейк.

— Обещавам.

— Новият не може да се срещне с него.

— Не може ли? Защо?

— Защото няма разрешително за практикуване в Мисисипи. Той е адвокат в Тенеси. Ще го изхвърлят от съда, ако се появи самичък. Боя се, че Карл Лий направи голяма грешка.