Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
— Вече съм ги приела — отвърна тя и вдигна брадичка. — Искам само да знам, че ти ще се връщаш при мен винаги, когато можеш.
Той не сваляше поглед от нея. Очите му бяха присвити и пронизващи.
— Тогава можем да се оженим, защото Бог ми е свидетел, без теб съм като развалина.
Рейчъл се стъписа, после премигна.
— Това предложение ли е?
— Не. В основата си е заповед.
Сивите й очи бавно се напълниха със сълзи, които блестяха като диамантчета. Лицето й светна в усмивка.
— Добре — простичко рече тя.
Тогава Кел направи това, за което жадуваше. Отиде до нея и я прегърна. Устните му жадно се впиха в нейните, а ръцете му си припомниха елегантните извивки на тялото и. Той мълчаливо я вдигна и я отнесе в спалнята, хвърли я на леглото, както направи първия път, когато я люби. Бързо събу джинсите й, измъкна ризата й през главата й и намери красивите й кръгли гърди.
— Не мога бавно — прошепна Кел и припряно откопча панталоните си.
Рейчъл го желаеше и протегна ръце към него. После с тих вик от удоволствие го прие в тялото си.
През останалата част на деня те останаха в леглото, ала през повечето време се прегръщаха и се наслаждаваха на близостта си.
— Какво се случи, когато се върна във Вашингтон? — попита тя по някое време следобед.
Той лежеше по гръб с ръка над главата си. Беше сънлив след любовния акт, но отвори очи, като чу въпроса й.
— Не мога да ти кажа много неща — предупреди я. — Изобщо няма да мога да говоря много за работата си.
— Знам.
— Тод Елис проговори и това помогна. С Грант заложихме капан и един от началниците ми падна в него. Това мога да ти кажа.
— Имаше ли и други в твоя отдел?
— Още двама.
— Те едва не те унищожиха — каза Рейчъл и потрепери при тази мисъл.
— Щяха да ме унищожат, ако не беше ти — Кел обърна глава на възглавницата и я погледна. Блясъкът се върна в погледа й, блясък, който само тя можеше да излъчи. Той искаше никога да не угасва този пламък. Протегна ръка, за да докосне лицето й.
— Разочаровах се, че не си бременна — каза тихо.
Рейчъл се засмя.
— Може би след днес ще забременея.
— За всеки случай — измърмори Кел и се надвеси над нея.
Дъхът й спря.
— Да, за всеки случай.
Епилог
Те седяха на верандата на голямата ферма, където живееха Грант и Джейн, и се наслаждаваха ма късното лятно слънце. Кел се беше облегнал назад на стола си с нозе, качени върху перилата, а Грант напълно се беше отпуснал. Двамата мъже имаха сънлив вид след обилния обяд, но въпреки това два чифта зорки очи следяха децата, които играеха в двора, докато Рейчъл и Джейн бяха в къщата. Двете жени се присъединиха към съпрузите си и седнаха на големите люлеещи се столове.
Кел рязко се изправи, когато Джейми, която току-що прохождаше, падна на земята, ала преди още да си отвори устата, четирите малки момченца се скупчиха около нея и Дейн или Даниел и помогнаха да стане, като изтупваха праха от пухкавите й крачета. Заедно петте деца изглеждаха необичайно. Трите момчета на Съливан бяха руси, докато Брайън и Джейми бяха мургави с тъмни коси и очи. Джейми беше като кралица сред тях. Властваше над всички с огромните си очи и трапчинки. Тя щеше да е дребничка, докато Брайън имаше структурата на баща си.
Децата се затичаха с крясъци към плевнята. Дейн и Даниел държаха Джейми за ръка, а Крег и Брайън тичаха зад тях. Четиримата възрастни ги наблюдаваха.
— Можеш ли да повярваш — попита замислено Кел, — че сме на четиридесет години и имаме пет малчугана в предучилищна възраст?
— Говори за себе си — отвърна Рейчъл. — С Джейн сме все още млади.
Кел я погледна и се усмихна. Той все още нямаше посивели косми в косите си, нито той, нито Грант. И двамата бяха стегнати и стройни, и по-доволни от живота си от всякога.
Всичко се получи добре. Ожени се за Рейчъл и скоро разбра, че ще имат дете. Кел прие повишение и престана да бъде на мушка. Все още можеше да използва знанията и професионализма си, но с много по-малък риск за себе си. Размяната си струваше. Той хвърли поглед към Рейчъл. О, разбира се, определено си струваше.
— Така и не ми каза — бавно рече Джейн, като се люлееше на стола безгрижно, — дали ми прости, дето те излъгах, че Рейчъл е бременна?
Грант се изсмя, а Кел се протегна още повече и затвори очи.
— Не беше кой знае каква лъжа — миролюбиво каза Кел. — Тя забременя, преди да отмине следващия ден. Между другото, как откри номера ми?
— Аз ти се обадих вместо нея — призна Грант и сложи обутия си крак върху перилото. — Помислих си, че имаш нужда от хубав живот.
Очите на Рейчъл срещнаха погледа на Кел и те се усмихнаха един на друг. Хубаво е да имаш такива добри приятели.