Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Той стана вир-вода. Притича през двора и скочи на верандата през стъпалата. Почука на касата на мрежестата врата, после още веднъж, но по-силно.
— Една минута.
Затвори очи, като чу гласа й, после долови стъпките й, приближаващи вратата, и отвори очи, за да не пропусне нито миг да не я гледа. Тя отвори вратата и те се погледнаха мълчаливо през мрежата. Устните й помръднаха, но не издадоха звук. Кел се опита да я разгледа през мрежата, ала нямаше осветление във всекидневната, а и дневната светлина не му помагаше. Виждаше единствено бледия овал на лицето й.
— Може ли да вляза? — най-после попита той.
Рейчъл мълчаливо отвори мрежестата врата и отстъпи. Кел влезе, затвори дървената врата зад гърба си и посегна да включи осветлението. Тя стоеше пред него малка, крехка и много стройна. Беше облечена в тесни джинси и широк черен суичър. Косите й бяха по-дълги и изпънати зад ушите с две големи шноли. Беше бледа, а лицето й напрегнато.
— Ти не си бременна — рече Кел. Да не би да беше изгубила детето?
Рейчъл преглътна и поклати глава.
— Не, надявах се, ала не се случи.
Ниският й глас го накара да потрепери вътрешно от удоволствие, но думите й го стъписаха.
— Не си била бременна?
Сега тя изглеждаше смутена.
— Не.
Той сви юмруци. Не знаеше кое бе по-лошо, мисълта, че Джейн го бе излъгала, или разочарованието, че не бе бременна.
— Джейн ми каза, че си бременна — изсумтя Кел и веднага се сети точно какво му бе казала. Тогава от гърдите му се изтръгна смях, въпреки яда му. — По дяволите, не е възможно. Тя ми каза: „Грант поне се омъжи за мен, когато разбра, че съм бременна“ — рече той, като имитираше Джейн. — После ми затвори. Толкова е изкусна, че едва сега разбрах за какво става дума.
Рейчъл го наблюдаваше, без да мига, опиянена от образа му. Беше отслабнал, беше станал по-суров, а пламъчето в черните му очи бе по-силно.
— Дойде, защото си помисли, че съм бременна ли?
— Да.
— Защо си правиш труда? — попита тя и прехапа устна, за да предотврати треперенето.
Е, беше си го изпросил. Отново я погледна. Беше отслабнала и погледът и бе апатичен. Това го стъписа, порази го. Нямаше вид на щастлива жена, а той винаги бе искал Рейчъл да е в безопасност и да е щастлива.
— Как си? — попита Кел загрижено.
Тя вдигна рамене.
— Предполагам, добре.
— Притеснява ли те раната?
— Не, никак — Рейчъл се обърна и тръгна към кухнята. — Искаш ли чаша горещ шоколад? Тъкмо се канех да правя.
Той свали палтото си и го хвърли на един стол, след което я последва. Обзе го познатото усещане за нещо вече преживяно, когато, облегнат на шкафчетата, я наблюдаваше как измерва чашки и се занимава с тиганите. Тя изведнъж спря, наведе глава и се облегна на хладилника.
— Умирам без теб — каза глухо. — Опитвам се, но вече нищо не ме интересува. Един ден с теб е много по-ценен за мен от цял живот без теб.
Кел отново сви юмруци.
— Да не мислиш, че на мен ми е лесно? — гласът му проряза въздуха като ръждясала пила. — Не си ли спомняш какво се случи?
— Знам какво се случи! — извика Рейчъл и се хвърли в прегръдките му. — Но аз съм възрастен човек, Кел Сейбин! Ако смятам, че си струва, ще поема риска. Приемам го винаги, когато се кача в колата си. На магистралата умират много повече хора, отколкото от терористи и убийци. Защо не ми забраниш да шофирам, ако наистина искаш да ме защитиш? — Очите му я изгаряха, но не каза нищо. — Мога да живея с рисковете на твоята професия — продължи тя. — Не ми харесва, ала решението е твое. Ако не ми даваш същото право, защо тогава си тук?
Той я гледаше вторачено и се мръщеше. В него се събуждаше желанието към нея и бързо нарастваше. Желаеше я повече, отколкото въздуха, който дишаше. Можеше да живее с нея и без нея, но последните шест месеца му показаха колко непълноценен бе животът без нея. Простата истина беше, че животът не си струваше, ако не го изживееше с нея. Веднъж приел тази мисъл. Кел продължи да разсъждава нататък. Трябваше да вземе мерки, за да се увери, че Рейчъл бе в безопасност. Щеше да му се наложи да направи промени и да се адаптира, нещо, което не беше правил преди. Странно му беше, как внезапно всичко започна да изглежда толкова просто, само защото си призна, че трябва да я има. Бог да благослови Джейн, че привлече вниманието му и му предостави извинение, за да дойде тук. Знаела бе, че види ли Рейчъл веднъж, той нямаше да може да си тръгне.
Кел се обърна към Рейчъл.
— Наистина ли можеш да поемеш рисковете, които поемам аз, и да приемеш, че ще отсъствам, а ти няма да знаеш къде съм или кога да ме очакваш?