Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
— Ами приятеля ми? — извика той.
— Разбира се — спокойно излъга Дюбоа. — С него нямам спор.
Грант изви устни в желязна усмивка.
— Да бе. Няма начин да не ме е разпознал.
Какъв успех щеше да е за Дюбоа, ако хванеше Сейбин и Тигъра, огромния войн с дивите златисти очи, който беше кръстосвал джунглата със Сейбин, а по-късно стана най-важният му агент. Всеки беше легенда сам по себе си. Заедно бяха невероятни, така сплотени, че действаха като един. Преди няколко години Съливан имаше спречкване с хората на Дюбоа. Не, Дюбоа сигурно не беше забравил този случай, като се имаше предвид как Съливан го направи на глупак.
Изведнъж Кел забеляза движение сред дърветата и присви черните си очи.
— Накарай го да каже още нещо — каза той на Грант и постави барабана на калибър 22 върху счупения прозорец, без да сваля поглед от дърветата.
— Хайде, Дюбоа — изкрещя Грант. — Не играй игри. Знам, че ме позна.
Настъпи тишина и Кел сви пръст около спусъка. Наистина ли Дюбоа се изненада, че го бяха разкрили? Вярно е, че винаги действаше зад кулисите, вместо да рискува безопасността си, но от години Кел го следеше, откакто Дюбоа започна да се продава на терористите.
— Значи си ти, Тигре.
Отново нещо помръдна. Кел снижи пистолета и леко натисна спусъка. Изстрелът проехтя в малката къща и заглуши виковете на болка, ала Кел знаеше, че бе уцелил. Но не знаеше дали бе Дюбоа, или някой друг.
Дъжд от куршуми връхлетяха къщата и строшиха всички прозорци. Разхвърчаха се трески от стените и рамките на прозорците, ала подсилените със стомана врати не поддадоха.
— Май не му хареса — измърмори Кел.
Грант се беше снижил на пода и сега вдигна глава.
— Знаеш ли, никога не съм харесвал този прякор — провлечено рече той и вдигна пушката си. Беше автоматик. Изстреля три куршума с вещината на добре трениран войник, без да хаби амунициите. От спалнята и кабинета на Рейчъл прозвучаха гърмежи от пистолет. Тогава отново настъпи адът. Къщата се разтресе. Обзе го леден страх, тъй като Рейчъл бе подложена на този артилерийски огън.
— Рейчъл! — извика той. — Добре ли си?
— Добре съм — отговори тя.
Спокойният й тон предизвика болка в него.
— Джейн! — извика Грант. Нямаше отговор. — Джейн — отново извика той и пребледнял, се втурна към спалнята.
— Заета съм!
Грант всеки момент щеше да избухне и въпреки ситуацията. Кел се усмихна. По-добре Грант, отколкото той. Животът на Джейн беше в опасност и мисълта, че нещо можеше да й се случи, беше също толкова непоносима, колкото и мисълта, че някой можеше да нарани Рейчъл.
Настъпи затишие и Грант извади празния пълнител, за да зареди нов.
— Сейбин, търпението ми се изчерпва — извика Дюбоа и Кел се намръщи.
По дяволите, не беше уцелил Дюбоа.
— Не си ми предложил подходяща алтернатива — извика той в отговор. Трябваше да печели време.
Джейн изпълзя от спалнята, косата й беше рошава, а очите й огромни.
— Мисля, че идва кавалерията — съобщи тя.
Двамата мъже не я удостоиха с внимание, но Рейчъл се добра до нея.
— Какво? — попита тя.
— Кавалеристи — каза Джейн и посочи с ръка спалнята. — Видях ги да идват оттам.
Рейчъл не знаеше да плаче ли, или да се смее.
— Това е Рафърти — обясни тя и тогава мъжете я погледнаха. — Той ми е съсед. Сигурно е чул изстрелите.
Грант коленичи ниско и прекоси кухнята.
— Колко са? — попита Кел.
— Двадесетина — отвърна Грант. — По дяволите, яздят точно към обсега на автоматичната стрелба. Започвай да стреляш, за да привлечеш Дюбоа.
Така и направиха. Рейчъл долази до един прозорец и стреля, докато пълнителят се изпразни. После презареди с треперещи ръце и отново го изпразни. Кел разумно използваше калибър 22, а Джейн проявяваше забележителни умения. Дали успяха да дадат достатъчно време на Рафърти да се придвижи зад Дюбоа и хората му? Ако продължаваха да стрелят, можеха да уцелят спасителите си.
— Спрете — заповяда Кел. Те лежаха на пода с ръце върху главите си, докато куршумите чаткаха по стените. Светлинната ракета се удари в пода и навсякъде са разхвърчаха парчета стъкла. Грант изруга. От лицето му потече кръв, беше ранен в бузата. Джейн изписка и се втурна към него, въпреки непрестанния огън. Кел я сграбчи и я повали на пода.
— Добре съм — извика Грант. — Просто драскотина.
— Не се надигай от пода — нареди Кел на Джейн, после я пусна, тъй като знаеше, че ако не я пуснеше да отиде при Грант, тя щеше да се бори като дива котка.
Изведнъж настана тишина, нарушавана само от няколко единични изстрела. Ала и те престанаха. Рейчъл лежеше на пода и не смееше да диша. Мирисът на барут изпълваше ноздрите и устата й. Кел сложи ръка върху рамото й. Черните му очи обходиха бледото й лице, сякаш искаха да запечатат образа й в паметта му.