Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Белегът от дясната й страна беше единственият знак за събитията през юли. Също и спомените й. Къщата беше ремонтирана и боядисана, тъй като пораженията бяха прекалено големи. Прозорците имаха нови рамки. Мебелите бяха нови, също и килимът. Беше се отказала от опитите си да извади стъкълцата от стария. Къщата изглеждаше нормално, сякаш нищо никога не беше се случвало.
Тя се възстанови сравнително бързо и без усложнения. Месец по-късно вече се зае с нормалните си занимания. Опита се да подреди зеленчуковата си градина, която бе обрасла. Болката в раната й я предизвикваше да си мисли какво ли бе преживял Кел, докато тренираше крака и рамото си, за да възвърне подвижността си.
Рейчъл не беше получавала вести от него, нито дума.
Джейн остана при нея, докато я изпишат от болницата, и й предаде, че нещата във Вашингтон са минали добре. Рейчъл не знаеше дали Джейн знае нещо повече и не го казва, или само това й бяха съобщили. По-скоро последното. После Джейн си замина, за да прибере близнаците, след което се върна при Грант във фермата. Вече сигурно бременността й личеше. В един момент и Рейчъл си беше помислила, че е бременна от последния път, когато се любиха с Кел, ала се оказа фалшива тревога. От шока организмът й се бе объркал.
Нищо не й бе останало, освен спомените, които никога не я оставяха сама.
Тя бе оцеляла, но всичко се свеждаше до това, до оцеляването. Дните минаваха, без да намира радост в тях, въпреки че не беше очаквала радост. В най-добрият случай, щеше да намери покой. Може би.
Сякаш част от тялото й бе откъснато. Загубата на Би Би беше ужасна, ала сега бе по-лошо. Тогава беше млада и може би не умееше да обича толкова дълбоко, както сега. Мъката я правеше по-зряла, донесе й дълбочината на чувството, с което обичаше Кел. Всяка минута през деня той й липсваше, Рейчъл живееше с болката, че него го няма. Дори не можеше да получи информация за него от Джейн. Беше се върнал в сивия свят на сенките и потъна в тях, сякаш никога не бе съществувал. Дори нещо да му се случеше, тя нямаше да разбере.
Най-лошото бе, че не можеше да разбере. Той беше някъде там, но Рейчъл не можеше да го достигне.
Понякога се чудеше дали не беше сън идването му в болницата, когато се надвеси над нея, а в очите му се отразяваше сърцето му, и й прошепна, че я обича. Когато по-късно се беше събудила, очакваше да го види. Как можеше човек да има тези чувства и просто да изчезне? Ала Кел беше направил точно това. Беше изчезнал.
Понякога едва ли не го мразеше. Знаеше мотивите му, но когато се замислеше, те не изглеждаха приемливи. Какво му даваше право да взема решения вместо нея? Беше дяволски нахален, толкова сигурен, че знае най-добре как да постъпи. Искаше й се така да го разтърси, че зъбите му да затракат.
Истината беше, че тя се възстанови от раната, ала не можеше да се съвземе от загубата на Кел. Ден и нощ се терзаеше и това правеше живота й нерадостен, а погледа й унил.
Не се оплакваше, беше прекалено горда да си го позволи, но живееше без планове и очаквания. Докато се разхождаше по плажа и се взираше в настъпващите вълни, Рейчъл се изправи лице в лице с факта, че трябва да направи нещо. Имаше два варианта: можеше да се опита да се свърже с Кел или нищо да не прави. Просто да се откаже и да пренебрегне себе си. Досега той разполагаше с време да промени решението си и да се върне, ако имаше такова намерение. Тя трябваше да приеме факта, че Кел няма да се върне. Щом той не идваше при нея, Рейчъл щеше да отиде при него.
След като взе това решение, тя се почувства по-добре от месеци наред, и по-жива. Извика на Джо, обърна се и бързо се изкачи до къщата.
Нямаше представа как да го намери, ала трябваше да започне отнякъде, затова се обади на телефонни услуги за номера на агенцията във Вирджиния. Това беше лесно, но Рейчъл не мислеше, че лесно ще се добере до Кел. Тя позвъни, ала операторът отрече да има мъж с такова име на работа при тях. Не беше в списъка. Ако Кел знаеше, че тя се бе обаждала, сигурно щеше да й позвъни. Може би любопитството му нямаше да му позволи да пропусне съобщението.
Ала дните се нижеха, а той не се обаждаше. Рейчъл опита отново и получи същия отговор. Нямаше и следа от Кел Сейбин. Тя се опита да се свърже с всичките хора, с които бе работила преди години като репортер и да ги пита за съвет как да се добере до някой, който работи в секретните служби. Изпрати му съобщение по пет различни човека, но нямаше информация дали някое от тях бе стигнало до него. Продължи да се обажда с надеждата, че накрая операторът ще се ядоса и ще предаде съобщението й на някого.