Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
— Хей! — изрева един дълбок глас. — Рейчъл, вътре ли си?
Устните й потрепериха и сълзите изведнъж замъглиха очите й.
— Това е Рафърти — прошепна тя, вдигна глава и извика: — Джон! Всичко наред ли е?
— Зависи — отговори той. — Тези копелета тук май не мислят така.
Кел бавно се изправи и помогна на Рейчъл да стане.
— Прилича ми на човек от моите.
Рейчъл имаше чувството, че бе оцеляла след корабокрушение, когато излезе на верандата с Кел. Грант и Джейн ги последваха. Джейн попиваше раната на бузата на Грант и плачеше, докато се суетеше около него. Ако Кел не я подкрепяше, Рейчъл беше сигурна, че нямаше да може да се изправи.
Тя извика, щом видя три гъски, проснати на земята, с кървави бели пера, но не успя и звук да издаде, когато видя Джо да лежи на ръба на верандата. Кел я прегърна и сгуши лицето й в рамото си.
Огромният Джон Рафърти, въоръжен с ловна пушка и заобиколен от хората си, вървяха след петнадесетина души. Погледът на Рафърти изпод гъстите му межди бе свиреп. Той подбутваше един строен посивял мъж пред себе си.
— Чухме стрелбата и дойдохме да видим какво става — обясни провлечено Джон. Не обичам, когато стрелят на поразия по съседите ми.
Чарлз Дюбоа беше пребледнял от ярост. Погледът му не се отделяше от Сейбин. До него вървеше Ноел. В красивите й очи се четеше досада.
— Не сме свършили, Сейбин — изсъска Дюбоа, а Кел нежно избута Рейчъл настрани към Грант. Трябваше да се погрижи за нещо важно, трябваше да го направи достояние на закона и накрая трябваше да го запази в тайна.
— Що се отнася до теб, всичко свърши — кратко рече той.
Ноел се усмихна бавно и сънливо. После изведнъж се отскубна. Тъй като беше жена, пазачът й не я държеше здраво. В ръката й се озова пистолет, малък, грозен револвер.
Рейчъл го видя и всичко стана като на забавен кадър. С вик се отскубна от ръката на Грант и се хвърли към Кел. Един мъж сграбчи ръката на Ноел и пистолетът изгърмя точно когато Рейчъл повали Кел. Тя отново изкрещя от болката отстрани. После настъпи тъмнина.
Тринадесета глава
Сейбин се беше облегнал на стената в чакалнята на болницата. В ноздрите си усещаше острата миризма на противовъзпалителни медикаменти и въпреки че в погледа му се четеше нарастващ ужас, лицето му оставаше студено и дистанцирано. Зад него чакаха Джейн и Грант. Джейн се беше свила. Пребледнялото й лице изглеждаше безкрайно нещастно. Грант нервно обикаляше из стаята като огромна котка.
Колкото и да се опитваше, Кел не можеше да заличи образа на Рейчъл, която лежеше на земята в собствената си кръв. Изглеждаше толкова мъничка и крехка. Очите й бяха затворени, а лицето й бяло като платно. Приличаше на разкъсана парцалена кукла. Той беше коленичил до нея, забравил за схватката, а куршумите летяха зад гърба му, и тогава от гърдите му се изтръгна глух и дрезгав звук. Името й ечеше в главата му, но Кел не можеше да го произнесе.
В този миг като по чудо тя отвори очи. Беше замаяна и изпитваше болка, ала ясните й очи се вторачиха в него, сякаш той беше спасението на живота й, и с треперещи устни изрече името му. Едва тогава Кел осъзна, че беше жива. Той видя как тя поема куршума, предназначен за него, и този кошмар се сбъдваше, но Кел все още не можеше да се съвземе. Не очакваше някога да се съвземе.
Все пак успя да разкъса дрехите й край раната и да й даде първа помощ. До него беше коленичила Джейн и му помагаше. Грант отиде до останалите и се зае да свърши необходимото, като се погрижи да не се разчуе новината за случилото се.
Дюбоа беше мъртъв, а Ноел сериозно ранена и очакваха да умре всеки момент. По ирония на съдбата Тод Елис ги беше прострелял. По време на последвалата схватка, след като Ноел простреля Рейчъл, Елис се отскубна и грабна пушката. Мотивите му бяха съмнителни. Вероятно искаше да се отърве от Дюбоа, за да остане в тайна доколко му бе помагал. Вероятно накрая той сам не можеше да осъзнае какво бе направил. Или може би причината беше Рейчъл. Сейбин отдаваше поведението му на последната причина. С удоволствие сам би убил Дюбоа и проклетата кучка с голи ръце заради това, което причиниха на Рейчъл.
Извикаха Хъни Мейфийлд да се погрижи за Джо. Според нея той щеше да се оправи. Рейчъл щеше да има нужда от нещо или някого, дори това да беше просто едно куче. Къщата й беше толкова пострадала, че щяха да са необходими седмици, докато се ремонтира. Домашните й любимци бяха застреляни, животът й се преобърна, самата тя беше ранена и всичко това заради мъжа, когото обичаше. Хладна, остра агония раздираше гърдите му. Рейчъл едва не загуби живота си заради него. По-скоро той би умрял, отколкото да й причини това страдание. Познаваше опасността, ала остана при нея, неспособен да се откъсне. В този единствен случай Кел остави сърцето му да го води и едва не я уби. Никога повече. Господи в небесата, никога повече.