Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Седнал от другата страна на масичката за кафе, Гейб срещна втренчения поглед на Хелън и се подсмихна доволно. Бе успял някак си да заличи пропастта между поколенията, която караше Малъри и нейните дядо и баба да се държат официално. Хелън беше тотално объркана, когато след усмивката той многозначително й намигна.
Именно това намигване свърши работа. Обзета от странно чувство на облекчение, Хелън прие, че нейният план да извади на показ предишния Гейб се е провалил. Надеждата затрептя в душата й, подобно на новооперено пиле, което за първи път се готви да литне от гнездото. Нека просто той да си остане такъв, ненадейно за самата себе си започна да се моли тя. Моля те, не позволявай на спомените му да ми го отнемат.
Тринадесета глава
В десет часа вечерта Хелън се изправи лице в лице с неизбежното. Налагаше се да спи в едно легло с Гейб. Сама бе създала тази ситуация. Дори не бе намекнала пред родителите си, че двамата не спят заедно. Това си бе лично нейна работа и на никой друг. Беше намислила да се промъкне в леглото на Малъри веднага щом родителите й се оттеглят, само че никой не я беше предупредил, че спалнята на Малъри е превърната в кабинет.
Дъщеря й спеше на дивана във всекидневната. Хелън едва ли щеше да може да легне там при нея. Нямаше начин да се измъкне от положението; налагаше се да сподели двойното легло — наполовина по-малко от нейното легло у дома — с Гейб.
Позабави се под душа, като се чудеше как да заобиколи това препятствие. Цялото й тяло тръпнеше от предателско очакване. Докато насапунисваше всеки сантиметър от кожата си с ароматен сапун, се укоряваше за тези ритуални приготовления. Нищо нямаше да се случи, ако зависеше от нея. Хелън просто не беше готова за този скок на доверието.
Едно беше да се наслаждава на мисълта, че Гейб ще се върне завинаги в живота й. А съвсем друго — да го пусне в леглото си и в сърцето си.
По-рано вечерта двамата бяха бягали за здраве из центъра на Анаполис. Гейб, чиято издръжливост обикновено бе далеч по-голяма от нейната, се умори почти едновременно с нея. Изминаха четири мили и се отказаха. Той бе взел душ преди нея и сега вероятно я чакаше под завивките.
Хелън бавно подсуши косата си, разреса я така, че да пада като копринена завеса около шията й. Ми зъбите си прекалено дълго. Стига толкова, каза тя на отражението си в огледалото. Няма да правиш секс с него.
Пламнало от нетърпение, тялото й имаше други очаквания.
Навлече копринената си пижама и допря ухо до вратата. В съседната стая цареше абсолютна тишина. Въпреки това тя си представи Гейб — по боксерки, седи в средата на леглото, облегнат на таблата, скръстил ръце отзад на тила си, в поза, изразяваща пълна самоувереност. Откъде, за бога, ще намери воля да му откаже? Потръпвайки от очакване, тя щракна лампата и пристъпи прага на гостната. Очакванията й направиха салтомортале. Гейб не я чакаше в леглото.
Непривикналите й с полумрака очи огледаха стаята. Ето го там — лежеше проснат на пода, напълно забравил за света, наполовина завит с одеялото, възглавницата му беше изкривена на една страна.
По-разочарована, отколкото можеше да си признае, Хелън коленичи до него и леко го разтърси. Той не помръдна. На слабата светлина, идваща от нощната лампа в банята, тя изучаваше правилните му черти, тъмните му ресници.
Устата му изглеждаше особено уязвима в съня. Обзе я прилив на съчувствие. Бедничкият, дали някога щеше да може да си почине достатъчно, за да компенсира онова, от което е бил лишен?
Зави раменете му с одеялото и овладя подтика си да отмести косата от челото му. Нека спи на пода, щом това иска. Несъмнено имаше достатъчно воля да стои настрана от нея.
Нещо, което тя не можеше да каже за себе си на този етап.
Хелън с въздишка се отправи към леглото и се пъхна под чаршафите. Тук й се видя студено и самотно. Примъкна се до ръба на леглото и започна да изучава съпруга си от разстояние.
За своя изненада откри, че й прилича на странник, който й е някак си познат. Това не беше онзи Гейб, за когото се бе омъжила. Онзи Гейб беше умен, самодоволен и безжалостен. Беше я омаял със своята сила, чар и интелигентност. Но накрая неговата емоционална сдържаност бе попарила и погубила любовта й.
Този Гейб като че ли имаше сърце, докато другият нямаше. Доверявайки й за самотното си детство, бе оголил душата си. Беше пожертвал гордостта си, за да я помоли за втори шанс. Беше се посветил на Малъри, дъщерята, за която никога не бе имал време по-рано. „Само си представи какво ли ще е — дивеше се Хелън, — ако му позволиш да бъде и предан съпруг“.