Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Ишам помълча потънал в дълбок размисъл. Каза:
— Хрумна ми, че под Виен са погребани тленните останки на доста таласъми — старецът разпери ръце — Боя, се че не мога да ви кажа нищо повече. Уменията ми се простират само дотук.
— Нужна ни е помощта на могъщ магьосник, — каза Мадлин.
Тя се изправи и застана пред камината, а огънят хвърляше отблясъци по косата й.
— При кого още можем да отидем?
— Трябва да е магьосник, на когото да имаме доверие — добави Никола — Не е толкова лесно, като се… Ще се наложи да е Виран Асилва.
Асилва бе верен приятел на Едуар и поддържаше връзка с Никола след процеса, но не знаеше нищо за подвизите на Никола като Донатиен. Но също така беше вече много стар, но бе единственият жив магьосник, чиито умения бяха поне бегло сравними с тези на Арисилд, и когото Никола познаваше дотолкова, че да рискува да му се довери.
— Той още живее в Лодун. Може също да успее да помогне на Арисилд или поне да ни насочи към някой, който да може.
Ишам бе проследил разговора с тревожно изражение и сега побърза да каже:
— Не знам много за това Изпратено, но знам следното. Най-голяма опасност ще ви дебне в часовете на нощта. И ако това е труп на някакъв таласъм, то суровото желязо пак е защита. Желязото в сградите, водопроводните тръби, релсите на подземната железница, предлагат известна безопасност. Но напускането на града може да се окаже най-опасното нещо.
Никола се усмихна. Все още не беше победен.
— Обаче не и ако напусна града с влака.
Никола последва останалите в преддверието, но минавайки покрай вратата на Арисилд, реши, че трябва да хвърли един последен поглед и влезе в спалнята.
Светлината на лампата проблясваше в сплъстената коса на магьосника и осветяваше бледото му лице. Беше му трудно беше да възприеме, че не беше мъртъв. Тогава Никола забеляза книгата, оставена върху кърпеното кадифено покривало, недалеч от лявата ръка на магьосника. Навярно инстинктът го накара да отиде до леглото и да вземе книгата, а може и да беше някакъв латентен магически талант, но най-вероятно се дължеше на това, че познаваше Арисилд много добре.
Томчето беше много старо и състоянието му беше окаяно, с нагърчени от влагата корици и кафяви страници. Релефните заглавни букви се бяха изтрили до неузнаваемост и Никола отвори книгата на някаква произволна страница.
Взираше се в гравюра, за която в първия момент си помисли, че изобразява съвременна зала за медицински дисекции. След което я приближи до лампата и видя, че това беше сцената от Валент Хаус: безлична стая, вързан на масата човек, с разпорен корем и извадени вътрешности. Но на тази сцена жертвата все още бе потресаващо жива и Вивисекторът все още присъстваше: странна фигура, застинала в зловеща усмивка подобно на герой от овехтяла поучителна пиеса, облечена в жакет и жабо с висока дантелена яка, мода отпреди поне двеста години. Надписът под гравюрата гласеше „Некромантът, Констан Макоб, в действие, преди да бъде екзекутиран“. Датата отдолу беше отпреди малко по-малко от две столетия.
Страницата бе покрита с петна, точно както в спомена му от детството. Той отгърна на първата страница и там, с избеляло мастило и детински почерк, беше изписано Никола Валярд.
Търся една книга…
Съвсем в стила на Арисилд. Той не беше намерил друго копие. Беше намерил точно същата книга, която Никола бе притежавал като момче.
Никола затвори книгата и внимателно я пъхна в джоба на палтото си, поглеждайки още веднъж надолу към Арисилд. Не, още не си мъртъв, нали? Дръж се, ако можеш. Ще се върна.
Централната гара на Виен приличаше на огромна катедрала от железни плетеници и стъкло. Дори по това време на нощта, тя бе уютно оживена, дори претъпкана. Хора в най-разнообразно облекло от всички краища на Ил-Риен сновяха напред и назад из просторната централна чакалня. Никола чу далечна локомотивна свирка и погледна джобния си часовник, след което отиде до един от панорамните прозорци, които гледаха към главната платформа. В гарата навлизаше Нощен Кралски и бълваше пред себе си огромни облаци гореща пара. Спря със скриптене, подобен на черен звяр с излъскани до блясък месингови лайсни и освен това беше закъснял само с двадесет минути.
Мадлин трябва да се появи всеки момент, помисли Никола. Забрани си отново да погледне джобния си часовник. Беше отишла да изпрати телеграмите, с които той даваше инструкции на останалата част от организацията и знаеше, че точно сега, тя беше в по-голяма безопасност сама, отколкото с него.
Преди да се разделят, Крак беше дал на Никола личния си пистолет, който сега тежеше в джоба на палтото му. Оръженосецът не беше много щастлив, че го оставят, но Никола бе отказал да спори по този въпрос; нямаше намерение да става причина за смъртта на всичките си познати. Само на Мадлин ли? запита се кисело. Тя се бе оказала абсолютно непреклонна в решението си да го придружи.