Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Най-накрая безпокойството в гърдите й надделя и тя изтърси:
— Нямам нищо общо с това, което се случи тази вечер.
Той извърна леко глава към нея и я погледна с недоверие.
— Мисля, че Джуниър ми вярва! — извика тя отбранително.
— Какво знае той, по дяволите? Вие сте го заслепила. Само да погледне сините ви очи и е готов на всичко. Влюбен е до уши във вас, защото сте дъщерята на Селина. Помни колко безумно я обичаше някога и иска да го направи отново — само че този път по съвсем различен начин. Играчката, която иска да ви даде, не е дрънкалка.
— Отвратителен сте.
— Може би трябваше да се сбием заради вас, това би ви доставило голямо удоволствие.
Тя стисна зъби.
— Можете да мислите каквото си искате за отношенията ни с Джуниър или за неговите чувства към мен, но няма да позволя да ме мислите за виновна за нанесените щети във фермата тази вечер.
— Вие сте виновна за това. Вие сте подтикнала Пламит.
— Не съм го направила умишлено. Пламит си беше втълпил, че аз съм отговорът на неговите молитви и че Бог ме е изпратил, за да пречистя Пърсел от грешниците, каквито са семейство Минтън и всички, свързани по някакъв начин с хазарта.
— Той е по-луд, отколкото смятах.
Тя потрепери при спомена за Пламит.
— Вие не знаете нищо. Той каза, че Бог е сърдит, защото не съм ви поставила зад решетките. Обвини ме в общуване с Дявола, имайки предвид вас — въздържа се да спомене сексуалните намеци, които направи пасторът.
Рийд паркира пред мотела. Вратата на стаята й все така висеше на една страна.
— Доколкото си спомням, казахте, че ще се погрижите за това.
Той не изключи двигателя, а го остави да работи на празен ход. По радиостанцията продължаваха да се чуват различни съобщения. Този шум й лазеше по нервите.
— Съжалявам за Дабъл Тайм, Рийд. Знам колко привързан бяхте към него.
Тапицерията изскърца, когато мъжът повдигна рамене:
— Той беше застрахован.
Алекс издаде слаб възглас на болка и гняв. Рийд не й разреши да се извини, нито й позволи да го съжалява, защото не би позволил и на себе си подобни усещания. Тя беше свидетел на болката, която изпита през няколкото секунди, когато изстреля куршума в главата на коня. Беше усетила тази мъка и когато той говореше за погребението на баща си.
Това Рийд не можеше да си прости. Повече от един път беше показал пред нея, че не е безчувствен.
Тя сви ръцете си в юмруци, доближи ги един до друг и ги тикна пред лицето му. Той я погледна въпросително.
— Какво означава това?
— Сложете ми белезници — каза тя. — Арестувайте ме. Обвинете ме в престъпление. Нали казахте, че аз съм виновна.
— Така е — гневът му се върна. — Енгъс беше прав. Ако не бяхте дошла тук и не бяхте започнала да си пъхате носа навсякъде, това нямаше да се случи.
— Отказвам да поема вината за случилото се тази нощ, Рийд. То е дело на неуравновесен човек и неговите слепи привърженици. Ако не беше моето разследване, нещо друго щеше да им послужи като катализатор. Извиних им се за коня. Какво друго искате от мен?
Той се извърна рязко. Алекс отдръпна ръцете си бързо, сякаш се бранеше от лапите на свирепо животно и беше осъзнала това едва в последния момент.
Още усещаше вкуса на целувката му — с дъх на уиски и тютюн. Изведнъж й се стори, че Рийд я целува отново — почувства върха на езика му, пръстите му върху тила си и близостта на бедрата му до нейните.
— По-добре тръгвайте, Алекс — гласът му беше тих и дрезгав.
Той превключи на задна скорост. Младата жена се вслуша в съвета му и слезе от колата.
Глава XXIV
Алекс потърси слушалката, когато телефонът звънна, но вдигна чак след петото иззвъняване.
— Ало?
— Госпожица Гейдър ли е? Не съм ви събудила, нали? Извинете ме, ако с така.
Алекс махна косата от очите си и облиза пресъхналите си устни. Примигна сънено и седна в леглото.
— Не, просто имах малко работа.
Часовникът на масичката й показваше десет часа. Нямаше представа, че е спала до толкова късно, въпреки че си легна на разсъмване.
— Извинете, не съм сигурна с кого…
— Сара Джоу Минтън.
Не можа да скрие учудването си. Можеше да предположи, че е всеки друг, но не и тя.
— Вие… всичко наред ли е?
— Да. Добре съм, но ме е срам за ужасните неща, които ви наговорих предишната вечер.
Признанието, изречено с толкова разкаян тон шокира Алекс.
— Вие бяхте много разстроена.