Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Изпитанията през октомври показаха голямо подобряване на качеството, но разделителната способност все още беше слаба. Порите не бяха достатъчно фини, за да осигурят добро разделяне в промишлени условия. Междувременно бе въведен нов тип никелов прах, който допринесе да се решат структурните проблеми на бариерите. Още един пример на „взаимно оплождане“ между американските учени и промишлени експерти, което позволи на проекта „Манхатън“ да направи нова малка стъпка напред.
27.
Никой архитект досега не бе получавал такава поръчка. Задачата беше грандиозна и неопределена — да се построи нов град на празен терен, изцяло планирано селище с къщи, градини и улици. Даваше се пълна свобода на проектиране и обещаваха да осигурят всичко необходимо. Не беше нужно новият град да бъде съобразяван с вкусовете, навиците и традициите на някакво съществуващо население. Проектът „Манхатън“ поемаше грижата да доведе обитателите, щом градът бъде завършен. Като начало в него трябва да намерят удобства за живот 13 000 семейства. Ако се наложи, населението може по-късно и да се увеличи.
В общи черти това беше поръчката, която фирмата „Скидмор, Оуингс и Мерил“ получи от правителството през февруари 1943 г. От няколко години фирмата работеше заедно с фондацията „Джон Пиърс“ върху създаването на евтини сглобяеми жилища от панелите, изработвани от корпорацията „Целотекс“. Вече били построени неколкостотин подобни жилища за самолетните заводи „Глен Мартин“ край Балтимор.
Фондацията „Пиърс“ получила информация, че някакъв мистериозен проект „Манхатън“ подготвя голямо жилищно строителство и решила да предложи своя модел. Изпълнителният директор на фондацията Джоузеф О’Брайън положи много усилия да открие този проект „Манхатън“. Той не фигурираше в телефонните указатели и никой не знаеше нищо за него. Накрая, благодарение на някакво объркване в телефонната централа на Инженерния отдел в Ню Йорк, О’Брайън успя да достигне до подходящия полковник, на когото горещо препоръча сглобяемите къщи на „Пиърс“ и проектантите от „Скидмор, Оуингс и Мерил“. Тяхната 7-годишна фирма водеше жестока борба за оцеляване в тежките военновременни условия на ограничения върху строителството. Сега пред тях се изправяше фантастична възможност — да проектират цял град.
Проектантската фирма била основана през 1936 г. от родения в Индиана Луис Скидмор и неговия буен зет Натаниъл Оуингс. До 1942 г. те бяха успели да проектират само няколко значителни строежи — складове за компанията „Хайнц“, жилищен комплекс в Бруклин, болница в Мичиган, завод за хартия в Уисконсин. Фирмата беше много динамична и компетентна както поради личните качества на основателите й, така и благодарение на екипа от разностранни специалисти, които работеха в нея. През 30-те години повечето американски архитекти се бяха ограничили в проектирането на индивидуални жилища, изоставяйки големите строежи — заводи и летища — на инженерите. Джон (Скид) Скидмор, Нат Оуингс и Джон Мерил обаче вярваха, че „архитектите трябва да си възвърнат историческата роля на създатели и координатори на големи обществени проекти“.
Децентрализацията беше друга характерна особеност на проектантската фирма. Темпераментният Нат Оуингс, който според някои „приличаше много на мечето Смоуки от рекламните афиши на Агенцията за опазване на околната среда“, отговаряше за бюрото в Чикаго, а достолепният и жизнерадостен Луис Скидмор — за клона в Ню Йорк. „Хора като нас двамата — казваше Скидмор, — могат да се чувстват удобно само когато всеки си има своя собствен район.“
Скидмор, който завършил академията „Боз’ар“ в Париж, работил като главен проектант на Чикагското изложение през 1933 г. и бил свикнал да използва леки, индустриално произвеждани материали. Когато се сдружил със зет си в проектантското бюро, двамата архитекти, поклонници на Льо Корбюзие — Валтер Гропиус и Мийс ван дер Рое — решили да строят само в модерен стил. Младите таланти, привлечени към бюрото, били окуражавани да обсъждат нови идеи и да предлагат смели решения в новата архитектура. „Ако двама партньори постигнат пълно съгласие — обичаше да казва Скидмор, — единият от тях трябва да напусне бюрото.“
Договорът мечта с проект „Манхатън“ имаше и някои лоши страни. След като получиха пълна свобода да проектират новия град с неговите къщи, болници и училища, търговски центрове и комуникации, архитектите съвсем логично поискаха да видят мястото.