Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Сега го вълнуваха новините, които бе научил, а те никак не бяха успокоителни. Френският генерален щаб бе напълно объркан след поражението при Бленхайм, а кралят се доверяваше единствено на съветите на сегашния си любимец дук дьо Шевроз или на силно религиозната си метреса мадам дьо Мейтенон. И двамата не заемаха никакви официални постове.
— За да стигне нещо до ушите на краля, то трябва да мине първо през тази проклета цензура, а мадам не допуска никой до Негово величество, ако преди това не установи, че е порядъчно религиозен — промърмори чичото на Джони. — Талард, който изгуби битката при Бленхайм, вече е бита карта, както и Марсин. От друга страна обаче, младият Беруик, незаконният син на Джеймс, печели победа след победа, но Камилард, приятел и партньор на Луис по билярд, се опитва да уреди брата на своя приятел виконт дьо Газ с маршалска титла. Майната им! Ще бъде дяволски трудно да спечелим тази война с такава аристокрация, която само драпа да добере до маршалския жезъл. Виж, при Малборо нещата са други. Той сам подбира съюзниците си и сам решава какво да прави — маршал дьо Турин се намръщи, след което изпсува цветисто и, изглежда, от това му олекна. — Дяволите да ги вземат — каза той. — Аз си имам моята пенсия, имам си и моята крепост, а ще има други войни, в които да повоюваме още… — той се усмихна на племенника си. — Колко дълго ще останеш? — безплодните дискусии за съдбата на нацията отстъпиха място на по-приятни теми за разговор.
— Ден или два. Тръгнал съм към Остенд, където ще бера малко информация от моите хора там.
— Кажи ми как стои въпросът с независимостта на Шотландия? — запита чичо му с усмивка. — Може би това ще ме накара да се върна отново вкъщи, ако успеем да прогоним проклетите англичани от земите си.
— По-добре не споменавай за това. Ако Малборо спечели войната тук, едва ли Лондон ще продължи да кокетничи с Шотландия. Тогава англичаните ще насочат цялото си внимание, за да ни накарат да застанем на колене, а поразниците на Малборо ще стоварят сопите си върху нас.
— Ужасно нещо е да си толкова малък народ в този свят на големи нации.
— Да, понякога е дяволски потискащо.
— Доколкото чувам обаче, ти си успял да забогатееш за сметка на англичаните.
— До известна степен, да — отговори Джони с лека усмивка. — Но аз гледам на това като на мое малко отмъщение. Моите фрегати са по-бързи от който и да е английски кораб в морето.
— Пази си гърба, Джони. Политиците са мръсно племе и ще се радват, ако могат да те изгонят от парламента, понеже независимостта, която демонстрираш, едва ли е по вкуса им, а още по-вероятно е да го направят заради успехите ти в морската търговия. Търговиите са тези, които дърпат конците в Уестминстър, а те едва ли са доволни, когато някой измъква пари от джоба им. Така че, имай си едно наум и знай, че винаги си добре дошъл при мен във Франция — чичо му знаеше какво говори, тъй като самият той бе прокуден в младостта си заради неудобните си политически възгледи и се бе наложило да забегне, както много други млади шотландци, и да търси късмета си във Франция.
— Моите кораби осъществяват по-голямата част от търговията на Шотландия — Джони погледна чичо си през чашата с вино. — Това навярно ще ги накара да се замислят, преди да предприемат подобни мерки срещу мен. Моите складове в чужбина държат стока на основната част от търговците в Шотландия, но което е по-съществено, в ръцете ми са повечето разплащателни влогове на търговците. Все пак ще си спомня за твоята покана, ако, не дай си Боже, някой път ми се наложи да търся убежище. Сега ми кажи как е леля Жизел и вашите дъщери?
Два дни по-късно Джони бе в Остенд, а седмица след това — на път за Лийф. Там прекара бурна нощ с Рокси, но малко след полунощ с множество извинения се измъкна от постелята й, облече се набързо и напусна дома й. Начумерен и в лошо настроение, той спря в няколко таверни по пътя, но дори и ликьорът оставяше горчив вкус в устата му, какъвто бе и животът му напоследък. Той остави последното питие недокоснато и се отправи по тъмните улици към дома, където го чакаше празното му легло.
Последните седмици на усилена работа далече от Шотландия спомогнаха да намери покой за известно време от спомените за Елизабет, които иначе непрекъснато се появяваха пред очите му и пречеха на ежедневните му занимания. Сега обаче, след като се бе завърнал отново в родината си, тя изглеждаше отново толкова достъпна, че силното желание да я види не му даваше мира.