Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Все пак тя избърса старателно сълзите от очите си, понеже двамата имаха още какво да си изясняват. Като изключим тези редки моменти на отчаяние, в които Елизабет показваше слабост, в останалото време тя се стараеше още отсега да се грижи по най-добрия начин бъдещето на детето си.
Елизабет реши, че най-удачният срок за подготовка сватбата ще е три седмици. Това време щеше да е достатъчно за адвокатите да приготвят всички необходими документи за женитбата, а предстоящият брак да обяви три пъти в църквата, както бе според каноните й.
— Ако желаеш, можем да избегнем тези формалности — заяви Джордж. — Братовчед ми е духовник и ще е щастлив да се заеме със сватбените процедури. Стига да кажеш, ние можем да се оженим незабавно, особено ако се безпокоиш от клюките.
Тя си помисли, че това е прекалено бързо. Сърцето й искаше отсрочка, въпреки че разумът подсказваше, че трябва час по-скоро да приключи с женитбата си. Накрая тя каза:
— Защо да не направим и двамата компромис и да се договорим за след две седмици? Как ти звучи датата първи октомври? Времето би трябвало да е все още хубаво.
— Чудесно — каквото и да кажеше тя, той пак щеше да се съгласи. — Къде желаеш да бъде церемонията?
— Нямам претенции — за нея наистина това нямаше никакво значение.
— В такъв случай, ще уважа многобройната си рода и ще избера катедралата в Хексман.
Елизабет му предложи десет хиляди като булчинска зестра.
— Останалите ще трябва да запазя за детето си, тъй като не очаквам то да те наследи — каза тя.
— Запази си десетте хиляди, Елизабет. Аз нямам нужда от твоите пари и ще съм щастлив да се погрижа за детето ти. Дори титлата ми и семейното ми богатство ще са на негово разположение. То ще може да стане барон или баронеса, пък и не е задължително някой да знае, че не е мое собствено дете.
— Благодаря ти, но няма нужда да си толкова щедър Хората от твоята кръв трябва да те наследят. Аз не мога да искам това от теб — тя си помисли, че Джордж е наистина един от най-щедрите мъже, които познава.
В същото време за него можеше да се каже, че той бе един от най-големите егоисти, понеже цялото му поведение се ръководеше единствено от неутолимото желание да я има, независимо от цената.
— Глупости — възрази той на нейните протести. — Аз не изпитвам голямо влечение към отдавна загинали предци. — Джордж сви рамене и продължи: — Нито пък тези, които не са част от моето собствено семейство. Освен това, аз имам достатъчно богатства, които ще стигнат не за едно, а за цяла дузина деца.
Той се бе отпуснал до нея, брендито му още стоеше в ръката, а настроението му бе приповдигнато. Най-неочаквано жената, която му се струваше недостижима, сега щеше да бъде негова.
В същото време в Елизабет се бореха противоречиви чувства. Фразата на Джордж за „дузината деца“ я изпълваше с ужас. Искаше й се истерично да се развика: „Не! Аз искам неговото дете… Не наши… само неговото!“ Дори за един кратък момент тя се усъмни, че ще може да поеме бремето на този нежелан брак. В същото време обаче знаеше, че не трябва да излага детето си на опасност. Тя разбираше също, че въпреки богатството и отдалечеността й от обществото, детето й няма да расте нормално без баща. Ето защо трябваше да се примири с тази женитба.
— Както кажеш, Джордж — чу се да произнася учтиво тя. После се запита дали тази част от нейния мозък, която сега участваше в разговора, ще съумее и занапред да се нагърбва с общуването вместо нея. Дали наистина ще издържи на такава двойственост и докога?
Засега Елизабет се справяше успешно. Дори позволи на Джордж да я целуне на тръгване и успя да изцеди от устните си усмивка, когато той се сбогува с нея. Със съжаление тя отбеляза пред себе си, че през следващите месеци трябва да доведе до съвършенство уменията си на актриса, ако иска да живее нормално с него. Нейното дете обаче щеше да бъде в безопасност. Елизабет бе удовлетворена.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
На двадесет и девети август, ден след отсрочката на сесията на Шотландския парламент, Джони отплава за Ротердам, тъй като имаше достоверна информация, че Годолфин няма намерение скоро да възобнови работата на парламента. Интересуваха го новини от войната в Европа, а щабът на Съюзническите войски се намираше в Хага. Ако успехите на съюзниците срещу Франция продължаха, това щеше да окаже пряко влияние върху бъдещето на Шотландия.
В допълнение, два негови кораба бяха на док в Холандия. Единият бе пристигнал съвсем наскоро от Кантон и отчасти вече бе разтоварен. Джони изкара близо седмица в Ротердам и Хага заедно с брат си Роби, който прекарваше по-голяма част от времето си там. През деня те обикаляха складовете и брокерските къщи, а вечер се развличаха по заведенията или с игра на карти. Следващата седмица завари Джони на път. Той бе поел по петите на чичовия си полк. А в топлия есенен ден, когато Елизабет предлагаше на Джордж Болдуин да се оженят, Джони споделяше лагерната трапеза на своя чичо, маршал дьо Турин, в пълно неведение, че му предстои да стане баща.