Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Имаше и трети лифт, доста по-къс и когато най-накрая слязоха и от него, се намериха на тревиста площадка приблизително на половината височина от скалния масив, която беше дълга няколко стотин крачки и завършваше с гърлата на няколко пещери. Военни съоръжения се издигаха по ръба на площадката, а над нея, като гнезда в скалата бяха издълбани защитни позиции. Имаше малък водопад, чиято вода се събираше във вирче, а наоколо бяха разпръснати широколистни дървета и ели. Навсякъде се виждаха хора, които поправяха оръжие, носеха инструменти или тичаха да изпълняват нечии заповеди.
По средата на тази привидна бъркотия бе спасителят на Пар и Кол. Беше облечен в червено черни дрехи. Сега беше гладко избръснат, а загорялото от слънцето лице изглеждаше като сбор от ъгли и ръбове. Това беше лице без възраст. Кестенявата му коса беше прибрана и вързана назад. Беше жилав и мускулест и се движеше като котка. Подскочи към тях и ги поздрави с дълбок глас, а едната му ръка първо прегърна Хайърхоун, след това се протегна към Пар.
— Е, приятелю, променил си намеренията си, а? Добре дошъл тогава — ти и твоите приятели. Брат ти, един планинец и двойка Джуджета, нали? Странна компания за днешно време. Дошли сте, за да се присъедините към нас ли?
Той беше откровен, такъв какъвто Морган винаги си го бе представял. Пар усети, че се изчервява.
— Не точно. Имаме проблем.
— Още един? — Вождът на бунтовниците като че ли се забавляваше. — Неприятностите просто те преследват, нали? Сега ще си взема пръстена.
Пар извади пръстена от джоба и му го подаде. Другият го сложи на пръста си и започна да му се възхищава.
— Ястреб. Добър символ за свободно роден човек, не мислиш ли?
— Кой си ти? — направо го попита Пар.
— Кой съм ли? — засмя се бесело другият. — Все още ли не си го открил, приятелю? Не? Тогава ще ти кажа — вождът на бунтовниците се протегна напред. — Кой съм аз?
Очите му бяха морско зелени. За миг настана тишина.
— Името ми, Пар Омсфорд, е Падишар Крийл — каза накрая вождът на бунтовниците. Но може би ти ме знаеш по-добре като пра-пра-пра и още малко внук на Панамон Крийл?
Същата вечер, по време на яденето, когато масата им беше изтеглена по-настрани от масите на другите жители на Издатината, Пар и придружителите му слушаха с удивление разказа на Падишар Крийл.
— Тук имаме правило, че животът на всеки е негова собствена работа — тихо им обясни той. — Може другите да се почувстват неудобно, ако ме чуят да говоря за моя — прочисти гърлото си. — Бях земевладелец. Отглеждах реколта и стада, имах десетина малка ферми и неизброими акри горска земя, запазена за лов. Наследих всичко това от баща си, той от своя страна и така нататък. Очевидно всичко е започнало от Панамон Крийл. Казвали са ми, въпреки че не мога да го потвърдя, че след като е помогнал на Ший Омсфорд да открие Меча на Шанара, той се завърнал в Пограничните земи, където преуспял в избрания от него занаят и спечелил доста голямо богатство. След като спрял да работи, мъдро вложил парите си в това, което се нарича Земите на семейство Крийл.
Пар почти се засмя. Крийл разказваше всичко със сериозно лице, но той, също като брат си и Морган знаеха, че Панамон Крийл по времето, когато се е запознал с Ший Омсфорд, е бил крадец.
— Нарекъл себе си барон Крийл — продължи разсеяно Падишар. — Оттогава насам всеки глава на семейството се нарича барон Крийл. — Направи пауза, наслаждавайки се на тишината, и въздъхна. — Но Федерацията започна да отнема земите от баща ми, докато бях още момче, да мисли за обезщетение и накрая прибра всичко. Баща ми и майка ми загинаха, докато се опитвали да си ги върнат — той се усмихна. — Така се включих в Движението.
— Просто така? — попита Морган с недоверие. Вождът на бунтовниците набучи парче месо на ножа си.
— Родителите ми отидоха при губернатора на провинцията, федерален наместник, който се бе настанил в нашата къща и баща ми заяви, че ако не му бъде върнато всичко, което е негово и му принадлежи по право, губернаторът ще съжалява. Двамата с майка ми били направо изхвърлени. По пътя им на връщане просто изчезнали. По-късно ги откриха обесени в гората. — Каза го без злоба, просто като факт, със спокойствие, което плашеше. — След това бих казал, че пораснах бързо — завърши той.
Настана продължителна тишина. Падишар Крийл повдигна рамене.
— Това беше отдавна. Научих се да се бия и да оцелявам Влязох в Движението и когато видях колко зле е организирано създадох своя групировка. Няколко от другите водачи не харесаха идеята. Опитаха се да ме предадат на Федерацията. Това им беше грешката. След като се отървах от тях, повечето от останалите банди се присъединиха към нас. Всъщност всичките.