Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Никой не каза нищо. Падишар Крийл вдигна поглед.
— Никой ли не е гладен? Има още храна. Нека не отива на вятъра.
Бързо привършиха с вечерята, а вождът на бунтовниците продължи да разкрива подробности от жестокия си живот със същия незаинтересован тон. Пар се чудеше с какъв човек се е забъркал. Преди си мислеше, че спасителят му е фигурата, която може би липсва на Четирите земи след смъртта на Аланон, че той може би ще бъде опора за всичките подтиснати Раси. Носеха се слухове, че този мъж е водачът, който е очаквало Движението. Но той приличаше повече на разбойник. Колкото и опасен да е бил за времето си Панамон Крийл, Пар се убеди, че Падишар Крийл е още по-опасен.
— Е, това е цялата ми история — обяви Падишар Крийл и отмести чинията си. Очите му светнаха. — Има ли нещо, за което искате да ме питате?
Тишина. След това изненадващо се обади Стеф и разтърси всички:
— Колко от това е истина?
Всички замръзнаха. Но Падишар Крийл се засмя, очевидно удивен. Когато проговори на Джуджето, в очите му имаше уважение:
— Част от това, приятелю от изтока, част — намигна. — Историята се разкрасява с всяко разказване.
Вдигна чашата си и я напълни с бира от глинената кана. Пар се вгледа в Стеф с ново появила се почит. Никой друг не би посмял да зададе този прям въпрос.
— Хайде! — прекъсна го вождът на бунтовниците и се протегна напред. — Достатъчно минали истории. Време е да чуя какво ви води при мен. Говори, Пар Омсфорд! — Очите му се спряха върху Пар. — Има нещо общо с магията, нали? Нищо друго не би те довело тук. Кажи ми.
Пар се поколеба.
— Все още ли е в сила предложението ти да помогнеш? — попита той.
Другият го изгледа обиден.
— Дам ли дума, мра за нея, приятелю? Казах, че ще ти помогна и ще го направя?
Пар погледна другите и каза:
— Трябва да намеря Меча на Шанара.
Разказа на Падишар Крийл за срещата с духа на Аланон и за задачата, която му бе дал Друидът. Разказа за пътуването, което ги бе събрало петимата, за срещите с федералните войници, Търсачите и Призраците. Нищо не премълча, освен колебанията си. Разказа фактите и го остави сам да прецени. Все пак нямаше да са по-зле отсега, независимо дали щеше да им помогне или не.
Когато завърши, вождът бавно се облегна назад и погълна остатъка от бирата в чашата, като съзаклятнически се усмихна на Стеф.
— Мисля, че е редно сега аз да попитам колко от тази история е истина!
Пар започна да протестира, но другият вдигна ръка и го прекъсна:
— Не, приятелю, запази си дъха. Не се съмнявам в това, което ми разказа. Разказа го така, както смяташ че е. Това мисля аз.
— Ти имаш хората, оръжието, поддръжниците и мрежата от шпиони, за да ни помогнеш да открием, каквото търсим — тихо се намеси Морган. — Затова сме тук.
— Предполагам, че и ти имаш дух за подобна лудост — додаде Стеф и се подсмихна.
Падишар Крийл грубо потърка брадичката си.
— Имам нещо повече, приятелю — каза той и се усмихна като вълк. — Имам чувството за предопределеност.
Безмълвно се надигна и ги отведе до ръба на терасата, откъдето се виждаха върховете на дърветата и разхвърляните хребети, огрени от последните дневни светлини, които се скриваха зад хоризонта на запад.
— Сега това са моите земи, земите на барон Крийл, ако предпочитате. Но няма да ги задържа по-продължително от прадедите си, ако не намеря начин да се противопоставя не Федерацията! Предопределеност, казвам ви. В това вярвам. То ме направи това, което съм и ще ме върже, ако не участвам в игрите му. Мисля, че трябва да приема ръката, която ми подавате. Това, не дойде при мен, Пар Омсфорд, не е случайност. Така трябваше да се случи. Знаех си, че е истина, особено сега, когато чух какво търсите. Виждаш ли връзката? Нашите деди, Панамон Крийл и Ший Омсфорд са търсачи Меча на Шанара преди триста години. Сега е наш ред — твоят и моят. Крийл и Омсфорд отново са заедно. Това е началото на промените по тези земи, нещо ново. Усещам го! — Той ги изгледа, а чертите на лицето му бяха напрегнати. — Приятелството би е събрало всички заедно, а желанието да промените живота си ви е довело при мен. Млади Пар, наистина има връзки, които ни свързват — точно както ти казах и при първата ни среща. Историята се нуждае от повторение. Има приключения, които трябва да споделим, и битки, които трябва да спечелим. Това е, което съдбата ни е отредила!