Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Аз притежавам сила, където поискам. Аз съм носителят на светлината на Словото, сега и винаги.
Очите на Ример Дал проблеснаха огнени.
— Твоята магия е остаряла и износена! Махай се докато не е станало късно!
Пар гледаше лицето ту на единия, ту на другия. Какво ставаше тук? Кое бе това момче?
— Пар! — чу той задъхания глас на Кол.
И той видя как момчето започна внезапно да се превръща в старец, слаб и прегънат от възрастта, който държеше фенера далеч от сеое си, сякаш щеше да го опари.
— А твоята магия — прошепна старецът на Ример Дал — е открадната и в края на краищата ще ти измени.
Той отново се обърна към Пар и Кол.
— Елате с мен. Не се страхувайте. Малко са нещата, които все още мога да направя за вас, но това е едно от тях — той бе обърнал към тях сбръчканото си лице. — Нали не се страхувате? От един старец? От един стар приятел на толкова хора от вашия род? Познахте ли ме? Познахте ме, нали? Разбира се. Разбира се, че ме познахте — той протегна ръка и помилва ръцете им. Усещането бе като при допир на стара хартия или сухи листа. Нещо вътре в тях просветна при този допир.
— Кажете името ми — рече той.
И те внезапно разбраха.
— Ти си Кралят на Сребърната река — прошепнаха и двамата и светлината на фенера се приближи, за да ги освети.
Мигновено Шадуините нападнаха. Заспускаха се от хълма като черна вълна и с крясъците и виковете си разтърсиха онова странно спокойствие, което Кралят на Сребърната река бе въдворил. Те прииждаха със скърцане на зъби и дращене на нокти и пореха въздуха и земята в изстъпление. Предвождаше ги Ример Дал, преобраен в нещо неописуемо, сянка, толкова бърза, че пресече разстоянието, което го отделяше от братята Омсфорд, за секунда. Железни белезници обгърнаха шията на Пар и гърдите на Кол, плътни и задушаващи. Те имаха чувството, че целите са погълнати от мрака, че пропадат в яма, която е твърде дълбока и неизмерима. За миг се почувстваха изгубени, но после гласът на Краля на Сребърната река достигна до тях, за да им даде сили, помилва ги като ръцете на майка, която държи детето си, освободи ги от железните белезници и ги издигна от мрака.
Гласът на Ример Дал прозвуча като удар на метал върху камък и гласът на Краля на Сребърната река изчезна. Отново мракът ги налегна и бяха пристегнати от белезниците. Пар отчаяно се бореше да се освободи. Усещаше ужасната битка между магиите на двамата противници, силите на Главния преследвач и на древния дух, които се бореха за власт над живота на Кол и над неговия. Брат му бе някак си откъснат от него; той не чувстваше вече неговото близко присъствие. В един момент можа да види Кол, да различи познатите му черти, а после дори и това изчезна.
— Пар, аз трябва да ти кажа… — чу брат му да вика.
Вътре в него започваше да напира магията на песента-заклинание и думите на брат му се изгубиха при нейния пристъп.
Фенерът на Краля на Сребърната река осветяваше Шадуинския мрак и го прогонваше. Пар протегна ръце, за да достигне светлината. Но мракът придойде отново в пристъп на отчаяние и ярост. Той покоси светлината и Пар беше откъснат от нея.
Обзет от ужас, Пар освободи магията си. Тя буйно се откъсна от него като пролетен поток, като дъждовен порой, който не можеше да бъде спрян. Пар почувства как магията избухва навсякъде, нажежена до бяло и яростно прогаряща всичко. Тя помиташе настървено и Пар не можеше да направи нищо, за да я спре.
Почувства как се променя, почувства, че се отделя от тялото си, че изгубва чертите на лицето си и една маска покрива неговата същност. Промяната бе ужасяваща и реална; сякаш кожата му беше одрана.
Видя как фенерът на Краля на Сребърната река изчезна. Видя как мракът нахлу наоколо му.
И тогава силите го напуснаха, разумът му напълно изчезна и той не можеше да види нищо повече.
XVI
Когато Барсимон Оридио прие предложението на Рен, следвайки решенията на Висшия съвет, да пресрещнат приближаващите сили на Федерацията, вместо да ги причакат в Арборлон, когато я предупреди, че ще им бъде нужна поне седмица, за да се съберат и да подготвят продоволствието за цялата армия, тя реши да тръгне с толкова мъже, колкото могат да се стегнат за два дни, за да действат като челен отряд. Старият воин я предупреди, че е рисковано да тръгне с такава малка сила срещу толкова голяма армия. Попита я какво ще стане, ако ги обкръжат и принудят да влязат в бой. Тя го изслуша търпеливо и обясни, че целта на челния отряд не е да предизвика врага, а да го следи и може би да го забави, като му даде да разбере, че наоколо има и друга армия. Увери го, че няма защо да се притеснява. Бар можеше да назначи командването на челния отряд и тя щеше да приеме неговия избор. Той се суетеше и ядосваше, но най-накрая се предаде и склони при обещание, че тя ще го изчака да пристигне с цялата армия, преди да предприеме каквито и да било действия.