Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Пазачът на царските фенери е бил негодяй, но в никакъв случай чудотворец. След смъртта му обаче се разпространяват слухове, че устоял на силната отрова — цианкалия. Според твърдението на Феликс Юсупов, той наистина погълнал такова количество, че трябвало мигновено да се строполи на земята. Но не божията сила на Распутин, а захарта в сладкото вино и в сладкишите е неутрализирала действието на цианкалия.
Атентаторите, които отстраняват съветника на царицата, не са нито привърженици на социалния прогрес, нито революционери. Напротив, те искат да се избавят от влиятелния монах, за да подпрат разклатения царски трон. Усилията им се оказват безполезни. В началото на 1917 г. изродът гладува и се бунтува. Издигат се лозунги за хляб и мир. Насъпват февруарските събития и на 3 април 1917 г. от чужбина се връща Ленин. Но месец преди това революционери, студенти и войници нахлуват в парка на царската резиденция и разравят гроба на Распутин. В Паскаревската гора из-дигат клада и изгарят останките на дяволския монах. Това е краят на големия шарлатанин. Няколко месеца подир това се разнася оръдейният залп на крайцера „Аврора“ и революционерите потеглят към Зимния дворец. Почти след двадесет години прозвуча съдебният епилог на атентата срещу Распутин. Възниква необикновено положение. Пред лондонския съд със съдебни заседатели убиецът разказва за деянието си, за което никога не е бил съден, а достопочтените юристи не вземат изобщо под внимание признанието му.
През тридесетте години американската филмова компания „Метро Голдуин Майер“ заснема игрален филм за живота и смъртта на чудотвореца Распутин, прожектиран мод заглавието „Безумният монах Распутин“ и в много европейски кина. Сценаристът използувал действителното събитие, имената на покойните исторически личности са същите, но вместо великия княз Юсупов и неговата съпруга във филма действува измислената двойка принц Павел Чегодиев и принцеса Наташа. Продуцентите вземат това решение по обясними причини. Великият княз Юсупов и княгиня Ирина са емигранти и като единствени членове от някогашното царско семейство имат известно обществено положение на Запад. Тази предпазливост обаче не помага на филмовите дейци.
В началото на 1934 г. Ирина Александровна Юсупова подава в лондонския съд жалба за обида на чест и иска незабавно филмът да бъде снет от кината и да й се изплати обезщетение. Във филма принцеса Наташа става любовница на Распутин и изневерява с него на мъжа си. В действителност княгиня Юсупова никога не се е срещала с Распутин. Филмът се развива именно на фона на съпружеската изневяра. Създателите на филма са искали по такъв начин да обосноват мотивировката за атентата. Според тях, принцът убива Распутин не само по политически убеждения, а и от ревност.
И тъй, на 27 февруари 1934 г., почти след двадесет години, случаят за атентата срещу пазача на царските фенери е отново разгледан, сега вече от лондонския съд със съдебни заседатели. Отново свидетелите разкриват истината. Нови факти не се изнасят, но затова пък някои показания спомагат за детайлното обрисуване на портрета на божия раб и позволяват да си обясним непонятния факт, как този необразован сибирянин е достигнал това високо положение.
Френският посланик в Москва Борис Палеолог заявява, че някоя си руска княгиня, чието име, естествено, не споменава, му се доверила: „Физически Распутин ме отблъсква. Ръцете му са мръсни, ноктите черни, брадата и мустаците рошави, но въпреки това ми е интересен. Има необикновен темперамент и безгранична фантазия. Понякога е много духовит. Умее да говори иносказателно, има дълбоко чувство за тайнственост.“
Нима всичко това е дало възможност на Распутин да направи такава главозамайваща кариера? Пред лондонския съд отново се чуват гласове, че навярно е действувал чрез внушение, чрез хипноза, че е бил убеден в свръхестествените си способности и е съумявал да внуши това на останалите. Как иначе можем да си обясним, че високообразовани хора са се вслушвали безпрекословно в думите му?
Убиецът на Распутин като свидетел по обстоятелствата през онази нощ спокойно и с присъщото си достойнство разказва пред съда как предложил на Распутин сладкиши с острова и му налял вино, как го ранил с револ-вера и допълва сцената с още една подробност. „Съдията. Как всъщност убихте Распутин? Юсупов. В двора Пуришкевич стреля в него три пъти, но го улучи само с един куршум. Съдията. И умря ли след това? Юсупов. Не, все още не. Съдията. Следователно вие ли го убихте? Юсупов. Да, доубих го с приклада на пушката. Никога преди това не бях убивал човек. Но смятах за свой дълг да убия Распутин и го убих.“