Нож от блянове

Да се задържи достатъчно дълго, че да разбере, стига да можеше да разбере, беше немислимо, след като останалите вече се бяха разбързали по разкаляната улица. Първо, Девите щяха да станат подозрителни, а освен това можеха самите те да я набият с камшик, или още по-лошо, да я напердашат със собствените й ботушки. Вече бе получавала доста тежка доза от някои Деви затова, че имала „нагли очи“, и изоб-що не държеше на повече. Особено след като това означаваше да бъде публично съблечена гола. Това, че е гай-шайн на Севанна, не осигуряваше никаква закрила. Всеки Шайдо можеше да дисциплинира всеки гаи-шайн, за когото реши, че се държи неподобаващо. Дори дете можеше да го направи, ако са му наредили да наблюдава дали добре си вършиш работата. Второ, студеният дъжд, колкото и да беше лек, много скоро щеше да се просмуче през вълнения й халат. Пътят й до шатрата беше къс, не повече от четвърт миля, но едва ли щеше да го измине, без да я спрат някъде поне за малко. Челюстта й изпука от прозявката, щом обърна гръб на голямата червена шатра. Ужасно копнееше за завивките си и за поне няколко часа сън. Следобеда щеше да има друга работа. Още не знаеше каква ще е. Нещата щяха да са много по-прости, ако Севанна определеше кой какво да прави и кога, но тя, изглежда, избираше имената напосоки и винаги в последния момент. А с това планирането на каквото и да било, да не говорим за бягство, ставаше много трудно.

Всевъзможни шатри обкръжаваха шатрата на Севанна — ниски черни айлиски шатри, островърхи шатри, шатри с прави стени, шатри с всякакъв въобразим вид, размер и цвят, разделени с плетеница от черни улици, сега превърнали се в реки от кал. След като техните не им достигаха, Шайдо прибираха всяка шатра, която можеха да намерят. Вече четиринадесет септи се бяха установили на огромни станове около Малден, сто хиляди Шайдо и още толкова гай-шайн, а според мълвата до няколко дни щяха да пристигнат още две септи, Мораите и Белият зъбер. Освен дечицата, шляпащи из калта с буйните псета, повечето хора, които можеше да види, бяха облечени в окаляно бяло и мъкнеха кошове и тежки чували. Освен ковачите, Шайдо рядко вършеха каквато и да било работа сами и както подозираше Файле, най-вече от скука. При толкова много гай-шайн да намериш работа на всички тях само по себе си беше работа. Севанна вече не беше единствената в Шайдо, която да си седи в коритото за баня и гай-шайн да й търкат гърба. Никоя от Мъдрите все още не беше стигнала дотам, но някои от останалите нямаше да се размърдат и на две крачки, за да вдигнат нещо, щом можеха да кажат на някой гай-шайн да го донесе.