Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Не зная колко време бе минало, когато повдигнах за миг обляното си в сълзи лице и срещнах очите на доктора. Те бяха впити в мен така изпитателно, с такова съжаление и любопитство, че въпреки още прясната си болка се сепнах и застанах нащрек.
— Стига — рече той, — стига ридания. Майка ти отиде на смърт като на венчавка, умря на същото място, където издъхна и нейният мъж. Време е, Азенат, да помислим за живите. Ела с мен в другата стая.
Последвах го Като на сън, накара ме да седна до огъня, даде ми да пия вино, а после, крачейки назад-напред по каменния под, се обърна към мен със следните думи:
— Сега, чедо мое, си сам-самичка на тоя свят и под зоркото око на Брайъм Йънг. При обикновени обстоятелства би била обречена да станеш петдесетата жена на някой жалък старейшина или, ако съдбата бъде милостива към теб, защото в тази страна късметът има значение, да спечелиш благосклонността на самия президент. За момиче като тебе такава участ би била по-лоша и от смърт, по-добре да умреш като майка си, отколкото с всеки ден да затъваш все по-дълбоко в тинята на това блато на женско унижение. Но може ли да се мисли за бягство? Баща ти се опита и сама виждаш как умело са се справили палачите му и колко добре една скална рисунка изигра ролята си на страж над пътищата към свободата. Щом баща ти не успя, мислиш ли, че ще бъдеш по-хитра и по-щастлива от него? Или и твоите усилия ще останат напразни?
Аз следях думите му със сменящи се чувства, но сега като че ли разбрах всичко.
— Виждам — извиках, — че правилно сте отсъдили. Аз трябва да вървя по стъпките на родителите си и не само съм готова, боже мой, но и горя от желание да го сторя!
— Не — отвърна докторът, — на теб не ти е отредена смърт. Напукания съд може да счупим, но не и здравия. Не, майка ти възлага други надежди на теб и аз мисля като нея. Както виждам — провикна се той, — момичето се развива като зряла жена, замисълът се сбъдва, надминати са всякакви очаквания! Не бих бил способен да спра такова бързо и толкова приятно развитие. Според майчината ти воля — додаде той вече в друг тон — аз самият трябва да се оженя за теб.
Изглежда, на лицето ми се е изписал такъв ужас и отвращение от подобна участ, че докторът побърза да ме успокои.
— Не бой се, Азенат — продължи той. — Колкото и да съм стар, не съм забравил лудориите на младостта. Наистина прекарал съм живота си в лаборатории, но в безсънните си нощи не съм забравил как тупти младото сърце. Старостта моли смирено да бъде пощадена от непоносима болка, младостта, уловила здраво съдбата, изисква правото си на радост. Аз не съм забравил тия неща, всъщност никой не ги е изпитвал по-силно от мен, никой не ги е желал тъй страстно като мен, само съм ги отлагал, когато им дойде времето. Тъй че разбери, ти нямаш никаква опора, единственият приятел, който ти е останал, е този стар изследовател, стар по опит, млад по чувства. Отговори ми само на един въпрос — свободна ли си от оня ангажимент, който наричат на тоя свят любов? Господарка ли си още на сърцето и на волята си, или очите и ушите са те направили нечия робиня?
Отговорих му със задавен глас; мисля, че му казах: сърцето ми принадлежи на моите покойни родители.
— Достатъчно — рече той, — Съдбата ми е отредила да ме викат често, много често да върша оная работа, за която говорихме тази вечер, никой в Юта не умее като мен да я довежда до благополучен край, вследствие на това съм придобил известно влияние, което сега предоставям на твое разположение, отчасти заради скъпите ми приятели, твоите родители, отчасти от грижа за твоето благополучие. Ще те пратя в Англия, в големия град Лондон, да чакаш там годеника, избран от мен. Той ще бъде мой син, младеж, който ще ти подхожда по възраст и няма да му липсва красота качество, което твоята младост изисква. Тъй като сърцето ти е свободно, срещу големите разходи и още по-големите рискове, на които ще бъда изложен, те моля да ми обещаеш само едно: да очакваш пристигането на този годеник с нежността на съпруга.
Стоях известно време замаяна. Доколкото си спомнях, бях чувала, че докторът няма поколение и това добави към отчаянието ми и объркване, Но бях сама, както каза той, сам-самичка в тази ужасна страна; мисълта, че мога да намеря избавление чрез подходящ брак, беше достатъчна, за да ми вдъхне надежда, и с какви думи, не зная, но приех предложението.
Докторът изглежда се развълнува от съгласието ми повече, отколкото бях очаквала.
— Ще видиш — възкликна той, — сама ще се убедиш.
И като се мушна бързо в съседната стая, се върна с някакъв малък портрет, доста несръчно нарисуван с маслени бои. Той представляваше мъж, облечен по модата от преди четиридесетина години, наистина млад, но все пак се познаваше, че е докторът.