Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
С нарастването на безредието на полянката, Дризт спря и внимателно прецени последния си изстрел. Той забеляза голям, великолепно въоръжен орк, наблюдаващ сцената от най-близките храсталаци на северната горичка. Знаеше, че това е Граул, но вниманието му веднага бе привлечено от фигурата, стояща до него.
— По-дяволите — промърмори елфът, разпознавайки МакГристъл. Сега беше раздвоен и премести арбалета между двамата. Искаше да стреля в Роди, искаше да сложи край на това лично мъчение сега и завинаги. Но Роди не беше орк, а Дризт усети в него да се надига отвращение при мисълта да убие човек.
— Граул е по-важната цел — каза си той, повече, за да разсее вътрешното си напрежение, отколкото по друга причина.
Бързо, преди да измисли още аргументи, той се прицели и стреля. Стрелата изсвистя дълго и надалеч, удряйки се в ствола на дърво, само на сантиметри от главата на Граул. Роди светкавично избута оркския крал и го блъсна в по-дълбоките сенки. На тяхното място се появи ревящ каменен великан със скала в ръката. Канарата обрули дърветата до Дризт, разтърсвайки едновременно клоните и моста. Веднага я последва още една, но тя отнесе подпорите и разруши предната половина на моста. Дризт я видя как идва, въпреки че бе удивен и ужасен от невероятната точност на великана дори на такова разстояние. Тъй като половината от моста пред него вече я нямаше, той скочи, хващайки се за сноп клони.
Когато накрая стабилизира положението си, той се оказа лице в лице с друга опасност. От изток идваха ездачите на уорги, размахващи факли в ръце. Дризт погледна към кухия пън, после и към арбалета. Той, както и осигурителния пост, бяха оцелели от удара, но елфът не можеше и да се надява да стигне до тях по счупения мост.
Водачите на основната група сега бяха зад него и достигнаха каменната стена. За щастие, първият орк скочи и се приземи право в един от коварните капани, а другарите му не побързаха да го последват.
Гуенивар скачаше между многобройните скални отломъци, маркиращи северния наклон. Пантерата дочу първите далечни крясъци от битката в долината, но много по-силно долови следващия ги вой от наближаващите вълци. Гуенивар се изкачи по ниската издатина и зачака.
Кароак, огромният сребърен звяр, водеше атаката. Съсредоточен върху отдалечената долина, изненадата на зимния вълк беше пълна, когато Гуенивар се стовари върху него с диво извадени нокти. Кичури от сребърна козина се разлетяха при нападението. Със скимтене Кароак се сниши към страничното възвишение. Гуенивар отново се хвърли върху него, като му нанасяше непрестанно удари с ноктите си. Но Кароак беше стар опитен вълк, ветеран от хиляди битки. Когато чудовището се претърколи по гръб, струя мразовит въздух достигна пантерата. Гуенивар се отдръпна встрани — от студа и от яростната атака на няколко уорги. Смразяващият дъх обаче, докосна пантерата по едната страна, обездвижвайки челюстите й. Тогава дойде атаката на уоргите. Гуенивар скачаше и се мяташе върху глутницата, а уоргите и ядосаният Кароак, щракаха безпомощно с челюсти край опашката й.
Времето не работеше за Дризт и Монтолио. Освен всичко друго, елфът знаеше, че трябва да пази и задния им фланг. С напълно премерени движения той изтръска ботушите си, взе кремъка в едната си ръка, парчето стомана сложи в устата си и скочи към клона, който щеше да го пренесе до арбалета. Стигна до него миг по-късно. Удари силно кремъка и искрите се разлетяха близо до целта си. Дризт удряше отново и отново и накрая една искра достигна напоените с масло парцали, увити около стрелата в оръжието, достатъчна, за да ги запали. Тогава обаче, късметът на елфа му изневери. Той се протягаше и люлееше, но не можеше да стигне до спусъка.
Монтолио, разбира се, не можеше да види нищо, но бе наясно с общата ситуация. Той чу приближаващите ръба на долината уорги и знаеше, че първите от тях са прекосили стената. Изпрати още една стрела към дебелия балдахин от наведени дървета, просто като добавка, и избуха високо три пъти. В отговор, група от бухали връхлетя от боровете и се вряза в орките край каменната стена. Също както и капаните, птиците може да нанесат съвсем малко реални щети, но объркването на орките осигури на защитниците още малко време.
До този момент, бранителите на долината имаха несъмнено предимство само в най-северната горичка, където Бластър и три от най-близките му и най-големи приятели бяха повалили дузина орки, а повече от 20 бяха обърнали в панически бяг.
Един бягащ от друга мечка орк, мина край Бластър и почти се блъсна в него. Той запази достатъчно самообладание, за да насочи копието си напред, но създанието нямаше силата да се справи с дебелата кожа на Бластър с грубото си оръжие. Мечката му отвърна със силен удар, който изпрати главата на орка във въздуха между дърветата.