Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
— Не вярвам, че мрачния елф е в съюз с Граул — отговори Келиндил на неизречения въпрос. — С всички свои съгледвачи Монтолио би трябвало да знае това. Ако елфът е приятел на пазителя, тогава той не ни е враг.
— Долината е на много мили оттук — възрази един от другите. — Ако искаме да научим повече за надигането на оркския крал и да пристигнем навреме, за да помогнем на стария пазител, трябва да тръгнем веднага.
Скитащите елфи събраха всичко необходимо за път, най-вече своите големи дълги лъкове и допълнителни стрели. Само след няколко минути, те вече бяха тръгнали, бягайки през горите и напряко през планинските пътеки, не по-шумни от нежен вятър.
Дризт се събуди рано следобеда от изумителна гледка. Денят бе притъмнял от сивите облаци, но за него все още изглеждаше ярък, когато изпълзя от дупката си и се протегна. Високо над себе си видя пазителя, пълзящ по върха на огромен тънък бор. Любопитството му се превърна в ужас, когато Монтолио, виейки като вълк, скочи с разперени ръце и крака от дървото.
Той беше надянал въжени ремъци, прикрепени към тънкия ствол на бора. Когато скочи, тежестта му наклони дървото и той леко се приземи, превивайки го почти на две. Веднага след като докосна земята, той се изправи бързо и нави въжетата около корените на дървото.
Докато сцената се развиваше пред очите на Дризт, той осъзна, че още няколко бора бяха наклонени по този начин — всичките сочеха на запад и всички свързани с корените си. Докато внимателно проправяше пътя си към Монтолио, той мина край нещо като гнездо — няколко опънати струни и едно ужасно въже, снабдено с дузина или повече двуостри ножове, завързани за него. Когато капанът щракнеше и дървото отскочеше назад, същото щеше да направи и въжето за зла беда всяко създание, стоящо край него.
— Дризт? — попита Монтолио, дочувайки тихите стъпки. — Внимавай къде стъпваш. Няма да се занимавам да накланям отново тези дървета, макар че трябва да призная, това е доста забавно.
— Изглежда приготовленията вървят добре — каза Дризт, когато стигна до пазителя.
— Очаквам този ден от дълго време — отвърна Монтолио. — Преигравал съм битката хиляди пъти в съзнанието си и знам как ще се развие. — Той се наведе и нарисува удължен овал на земята, груб план на боровата долина. — Нека да ти обясня — започна той и продължи да рисува пейзажа около долината с такива детайли и точност, че Дризт тръсна глава и го погледна отново, за да се увери, че наистина е сляп.
В долината няколко групи дървета, наредени по протежението йот север на юг на около 50 ярда дължина и на по-малко от половината ширина. Теренът се изкривяваше под плавен, но забележим наклон в северната част на долината и беше по-нисък от южния край с половина от височината на дърветата. Далеч на север земята беше пропукана и осеяна с големи камъни, с проскубани туфи трева и неочаквани падини и беше пресечена от извити пътеки.
— Основните им сили ще дойдат от запад — обясни Монтолио, посочвайки отвъд каменната стена и срещу малката ливада към двойка гъсти шубраци, разположени между няколко скални издатини със стръмни профили. — Това е единственият път, по който могат да влязат тук наведнъж.
Дризт направи бърз оглед на околността и не се възпротиви на заключението. Пътят към долината от изток бе груб и неравен. Една армия, атакуваща от тази посока, би трябвало да дойде от полето с висока трева наредена почти в една редица, право между двата високи каменни хълма и щеше да е лесна мишена за смъртоносния лък на Монтолио. На юг, отвъд долината, наклонът ставаше по-стръмен — идеално място за оркските копиеносци и стрелци, като се изключи факта, че точно над най-близкия гребен имаше дълбока клисура с почти отвесни стени.
— Няма да имаме неприятности от юг — отбеляза Монтолио, сякаш четеше мислите на Дризт. — А ако дойдат от север, ще трябва да изкачват хълма, за да стигнат до нас. Знам, че Граул е по-подготвен. С подобно значително превъзходство, той ще насъска армията си право от запад, опитвайки се да ни разгроми.
— Ето защо са дърветата — каза с възхищение Дризт. — Както и мрежата, и въжето с остриета.
— Хитро — похвали се сам Монтолио. — Но помни, имал съм пет години да се подготвя за това. Сега ела насам. Дърветата са само началото. Имам задача за теб, докато привърша с тях.
Монтолио поведе Дризт към друга тайна дупка, покрита с одеяло. Вътре висяха редици от странни железни предмети, подобни на животински челюсти с дебели вериги, свързани с основата им.
— Капани — обясни Монтолио. — Ловците на кожи ги поставят в планините. Коварни неща. Аз ги намерих — Свирчо е особено умел в откриването и отнасянето им. Ще ми се да имах очи, за да мога да видя почудата на ловеца, когато дойде да си ги търси след седмица!