Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Друг от великите мечоци вървеше тежко наоколо, а огромните му предни лапи държаха нещо пред него. Единственият знак, че в смазващата му прегръдка имаше орк бяха краката, които висяха и ритаха диво изпод дебелата козина.
Бластър съзря друг враг, по-малък и по-бърз от орк. Мечката изрева и нападна, но миниатюрното създание беше изчезнало дълго преди да го бе доближила.
Тифанис нямаше никакви намерения да участва в битката. Той бе дошъл със северната група най-вече, за да не се набива на очи на Граул и планираше да остане сред дърветата и да изчака приключването на всичко. Дърветата обаче вече не изглеждаха толкова сигурно място, така че куиклингът се размърда, за да отиде в южната горичка. На около половината път до там, плановете му отново бяха провалени. Скоростта му почти го вкара в капана преди железните челюсти да се затръшнат, но коварните зъби засегнаха само единия му крак. Последвалото разтърсване почти извади дъха му и го остави замаян, с лице в тревата.
Дризт знаеше колко издайнически ще е огънят от стрелата, така че не бе изненадан, когато още една скала, хвърлена от великана, се стовари край него. Тя улучи клона, за който се държеше и с поредица от изпуквания той започва да се навежда надолу. Дризт задържа арбалета с крака, докато го откъсна и веднага натисна спусъка, преди оръжието да се е отклонило твърде настрани. После упорито задържа позицията си и проследи полета на стрелата. Горящата стрела достигна тъмнината отвъд източната каменна стена. Тя се плъзна надолу, разпръсквайки искри из високата трева, после тупна от външната срана на пъна с бренди. Първата половина от ездачите на уорги прекосиха трапа, но останалите трима нямаха същия късмет — те пристигнаха точно, когато пламъците близнаха издълбания дънер. Брендито се запали и забуча, когато ездачите скочиха. Уоргите и орките се хвърлиха във високата трева, разнасяйки пламъците. Онези, които вече бяха там, се обърнаха бързо при неочаквания пожар. Един орк — ездач беше хвърлен тежко и се приземи върху собствената си факла, а други двама едва се крепяха върху уоргите си. Но уоргите мразеха огъня повече от всичко друго и вида на трима от техния род, търкалящи се диво наоколо като големи огнени кълба, не допринесе за укрепването на решителността им да се бият.
Гуенивар стигна до малко, равно място, над което се извисяваше един-единствен явор. Свидетелите на скока й биха примигнали недоверчиво, в почуда дали пък вертикалния дървен ствол не лежеше паднал на земята — толкова бързо премина тя по него.
Глутницата на уоргите стигна до там секунди по-късно, душейки и въртейки се в кръг, сигурни, че котката е на дървото, но неспособни да различат черната пантера сред тъмните клони. Но тя им се показа достатъчно скоро, отново скачайки устремно върху гърба на зимния вълк, като този път внимаваше да сключи челюстите си около ухото на Кароак.
Зимният вълк се замята и изскимтя, когато челюстите на Гуенивар свършиха работата си. Кароак успя да се обърне и Гуенивар чу рязкото поемане на дъх, същото като онова, предшестващо смразяващия поток въздух. Мощните вратни мускули на пантерата се свиха, притискайки отворените челюсти на Кароак. Отвратителният дъх все пак излезе, поразявайки три нападащи уорги прави в лицето. Мускулите на Гуенивар се отпуснаха и отново се свиха рязко, и пантерата чу как вратът на чудовището изпука. Зимният вълк падна, докато пантерата все още бе върху него. Най-близките до Гуенивар уорги, тримата, които поеха ледения дъх на Кароак, вече не представляваха заплаха. Единият лежеше на една страна, борейки се за въздуха, който не се движеше из замръзналите му дробове. Другият се въртеше в кръг, напълно ослепен, а последният стоеше абсолютно неподвижен, втренчен в предните си лапи, които по някаква причина, не отговаряха на призива му да се раздвижат. Останалата част от глутницата обаче, почти двайсетина, наближаваше неотстъпно, обкръжавайки Гуенивар в смъртоносен обръч. Пантерата се огледа за някакъв изход, но уоргите не се втурнаха като обезумели, оставяйки пролуки. Те действаха в синхрон, рамо до рамо, стеснявайки кръга.
Първите орки се въртяха около корените на наведените дървета, търсейки някакъв път през тях. Някои започнаха да напредват, но дърветата бяха свързани и, ако засегнеха дори една от примките, тя щеше да предизвика изправянето на всички борове.