Убежище

— Той е голям — продължи Монтолио — и твърде умен за вълк. Сблъсквал съм се с Кароак и преди. Дори и сам би могъл сериозно да ни затрудни! С уоргите около него и с нас, заети да се бием с орките, той ще постигне каквото иска.

Гуенивар изрева за трети път и раздра земята с огромните си нокти.

— Гуенивар ще се справи с Кароак — отбеляза Дризт.

Монтолио стана и сграбчи пантерата за ушите, задържайки погледа и със собствените си слепи очи.

— Пази се от неговия дъх — каза й пазителят. — Той е струя от мраз, която ще вледени мускулите ти чак до костите. Виждал съм как поразява великан с него!

Монтолио се обърна към Дризт и знаеше, че елфът вече изглежда притеснен.

— Гуенивар трябва да го държи настрани от нас, докато прогоним Граул и групата му — каза пазителят. — После ще се погрижим за Кароак. — Той освободи ушите на пантерата и я удари силно по тила.

Гуенивар изрева за четвърти път и изхвърча от долината, като черна стрела, прицелена в сърцето на смъртта.

Главната бойна част на Граул дойде от запад, както я очакваха, крещяща и виеща, тъпчеща храсталаците по пътя си. Войската се приближаваше на две групи, по една за всяка от двете горички.

— Цели се в групата от юг! — извика Монтолио на Дризт, който бе на позиция до моста с арбалета. — Имаме приятели в другата!

Като че ли, за да потвърди заповедите на пазителя, северната гора изведнъж се взриви от крясъците на орките, които звучаха повече като писъци на ужас, отколкото като бойни викове. Хор от гърлено ръмжене придружаваше писъците. Бластър, великата мечка, се беше отзовал на призива на Монтолио, разбра Дризт и, съдейки по звуците, идващи от горичката, беше довел със себе си и своите приятели. Елфът нямаше намерение да поставя под въпрос късмета им. Той се притаи зад най-близкия арбалет и пусна стрелата му, когато първите орки се появиха от южната горичка. Спусна се през редицата, натискайки спусъците им в бърза последователност. Монтолио, който се разхождаше отдолу, изпрати няколко стрели над каменната стена. Заради неочаквания рояк орки Дризт не можеше да каже колко от изстрелите са улучили, но те забавиха атаката и разпръснаха редиците им. Няколко орка паднаха по корем, други се обърнаха и с е втурнаха обратно през дърветата. Ядрото на групата обаче, и няколко от бягащите от другата горичка, настъпваха.

Монтолио стреля за последен път, после се обърна, за да опипа пътя си обратно към убежището, към центъра на неговите дървета — капани, където щеше да е защитен от три страни от гората. В едната си ръка стискаше лъка и провери меча си, после се протегна, за да хване въжета от другата си страна.

Дризт забеляза действията на пазителя на около 20 фута под себе си и прецени, че това може да е последната свободна възможност за онова, което бе намислил. Избра обект, висящ над главата на Монтолио и направи заклинание.

Стрелите предизвикаха малко хаос сред нападащите орки, но капаните се оказаха по-ефективни. Първият орк, а после и други стъпиха в тях, а писъците им заглушиха дори врявата на нападението. Когато другите видяха болката им и опасността, те се забавиха значително или спряха напълно.