Убежище

Той тъкмо бе свършил, когато пазителят го повика отново.

— Тук е най-добрия капан — каза му той с лукава усмивка. Отведе Дризт до един разцепен пън, издълбан, прогорен и засмолен, за да запечата всички пукнатини. — Този пън е добра лодка, когато реката е придошла. И е много подходящ за съхраняване на Адбарско бренди — добави той с още една усмивка.

Дризт му хвърли объркан поглед. Монтолио му бе показал своите бъчонки със силни питиета още преди седмица — подарък, който бе получил за това, че бе предупредил един керван от Сундабар за клопката, устроена му от Граул, но мрачният елф не видя никакъв смисъл да се излива бренди в издълбания пън.

— Адбарското бренди е много силно — добави Монтолио. — Гори по-ярко дори от най-пречистеното масло.

Едва сега Дризт разбра. Двамата заедно пренесоха пъна и го поставиха на края на единствения вход от изток. Напълниха го с бренди, после го покриха с листа и трева. Когато се върнаха при въжения мост, Дризт видя, че Монтолио вече е направил приготовленията край него. Един-единствен арбалет беше насочен на изток. Стрелата в него бе заредена с увит, напоен с масло парцал, а наблизо бяха оставени кремък и огниво.

— Ти трябва да се прицелиш оттук — обясни Монтолио. — Без Свирчо не мога да съм сигурен, а и с птицата понякога се целя твърде ниско.

Сега дневната светлина почти бе изчезнала и доброто нощно зрение на Дризт скоро съзря разцепения пън. Монтолио бе изградил подпори около въжения мост доста добре и с тях, както и с няколко минимални донагласяния Дризт успя да насочи оръжието право към целта му.

Всички основни защитни съоръжения бяха подготвени, затова Дризт и Монтолио се заеха да довършат стратегията си. От време на време Свирчо или някой друг бухал им носеше новини. Един от тях дойде с очакваната вест, че крал Граул и неговата банда са потеглили.

— Сега можеш да повикаш Гуенивар — каза Монтолио. — Ще пристигнат тази нощ.

— Доста глупаво от тяхна страна — отвърна Дризт. — Нощта е наш съюзник. Ти и бездруго си сляп и нямаш нужда от дневната светлина, а аз със сигурност предпочитам мрака.

Бухалът се обади отново.

— Основната част ще дойде от запад — обясни Монтолио на елфа, — както и предположих. Голям брой орки и един великан! Свирчо е видял още една по-малка група, която се е отделила от първата.

Споменаването на великана предизвика тръпки по гръбнака на Дризт, но той беше решен и бе съставил план да го победи.

— Искам великана за мен — заяви елфът.

Монтолио се обърна любопитно към него.

— Нека да видим как ще се развие битката — предложи му той. — Има само един великан — ще го получи единият от нас.